Татарпазарджишко македонско благотворително братство

Татарпазарджишкото македонско благотворително културно-просветно братство е организация на бежанците от областта Македония, установили се в Татарпазарджик.

Татарпазарджишко македонско благотворително културно-просветно братство
Информация
Типобществена организация
Положениенесъществуваща
СедалищеТатарпазарджик, България
Езицибългарски

История редактиране

На обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година делегати от братството са Владимир Карамфилов, Димитър Лазаров, Д. Томнилов, Иван Икономов, Михаил Д. Сматракалев, Настев и С. М. Котев.[1]

В началото на февруари 1925 година братството си избира настоятелство в състав Владимир Карамфилов (председател), Георги Алексиев и Стоян Котов са подпредседатели, Порфири Шайнов (секретар), Тома Христов (касиер) и членове съветници са Димитър Божиков, Кръстю Пантулев, Тома Ничев и Димитър Хаджиатанасов.[2] На 16 февруари 1926 година в ново настоятелство влизат Владимир Карамфилов (председател), Димитър Томайов и Димитър Божиков (подпредседатели), Порфирий Шайнов (секретар), Тома Христов (касиер), съветници са Димитър Ив. Сматракалев, Георги Тембуров, Кръстю Партулев, Гълъб Жилев и Георги Мечкардов. В контролната комисия влизат Никола Настев, Стоян Чипов и Димитър Тодоров, а в организационната комисия Андрей Кърджиев и Атанас Боргов.[3]

На 24 януари 1937 година се провежда заседание на братството, председателствано от Владимир Карамфилов. Той е преизбран за негов председател, а Никола Икономов е подпредседател, Радослав Киклин е секретар, Георги Попов е касиер, а съветници са Димитър Главинов, Стоян Сивков и Никола Буюков. В контролната комисия влизат Атанас Антонов (председател), Пею Икономов (член) и Тома Ничев (член).[4]

Бележки редактиране

  1. НБКМ-БИА C VIII 38
  2. Хроника // „Независима Македония“ III (98). София, СМЕО, 20 февруари 1925. с. 3.
  3. Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
  4. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 535 – 537.