Телекомуникации в България
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
История
редактиранеТелефония
редактиранеДо средата на 1930-те телефонните централи са били тип „номератори“, т.е. с ръчно обслужване от телефонистки. Въвеждането на първите автоматични телефонни централи (АТЦ) в България започва с монтаж на АТЦ на фирмата Сименс-Халске отначало в Стара Загора (1935 г. – 600 номера), после във Варна и Русе (също 1935 г., по 1000 номера). Първата АТЦ в София („Лъвов мост“ – 2000 номера) е пусната в експлоатация на 14 юни 1936 г., после следват Габрово, Бургас, В. Търново. След 1938 г. водещ от българска страна е Никола Рашев. В годините около 1940 в страната вече има значителен брой добре подготвени кадри и новата техника се експлоатира успешно.
Телефонната палата в София е изградена по проект на Станчо Белковски и Борис Йолов. Строежът ѝ започва през 1938 – 1939 г. и е окончателно завършен едва през 1949 г. В нея се разполагат съоръженията на Софийската АТЦ, както и съответните административни помещения. Това е първата сграда на телефонна палата, но по-късно такива сгради, приютяващи местните АТЦ, са построени и в други големи градове на България.
При бомбардировките на София през 1943 – 44 г. телефонните съобщения в столицата са силно засегнати. На 09.09.1944 новото правителство заварва в София само една временна градска ръчна телефонна централа с около 180 поста и също временна междуградска централа за няколко линии до по-големите градове. Ръчната телефонна централа в центъра с 8000 номера, междуградската и международната централа, високочестотните уредби, автоматичната централа „Лъвов мост“ с 3000 номера, „Червен кръст“ с 2500 номера и цялата подземна и надземна кабелна и въздушна мрежа са тежко повредени и извадени от действие. За непродължително време, заедно с възстановяването на телефонната мрежа, влизат в строя междуградската телефонна станция, ръчната телефонна централа, полуразрушената АТЦ „Лъвов мост“. Монтира се новата централа „Червен кръст“, довършва се монтажът на АТЦ „Лозенец“ и други.
Интернет
редактиранеИнтернет доставчици
редактиранеБроят на интернет доставчиците през 2007 година е 120.
Интернет потребители
редактиранеГодина: | 2000 | 2001 | 2002 | 2003 | 2004 | 2005 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009[1] |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Интернет потребители: | 1 870 000 | 3 450 000 | ||||||||
Процент[2]: | 7 | 10.7 | 11.1 | 12.8 | 15.4 | 18.5 | 23.4 | 28 | 32.4 | 46 |
Статистика
редактиранеТелефони – главни стационарни линии: 3,186 милиона (1999)
Мобилни телефони: 8,253 милиона (2007)
Телефонна система: Повече от две трети от линиите са домашни.
- Вътрешни: Широко се използват остарели системи, които използват коаксиален кабел и микровълнови вълни от радиоспектъра; телефонните услуги са достъпни в почти всички населени места; по-модерен цифров кабел към момента свързва повечето от регионите, като за останалите се използват цифрови микровълни.
- Международни: Има пряка връзка с 58 страни; използват се сателити:
- „Интерспътник“ (Атлантически океан);
- „Интелсат“ (Атлантически океан и Индийски океан).
Радиостанции: AM 24, FM 93, късовълнови 2 (1998)
Радиоапарати: 5,25 милиона (2007)
Телевизионни станции: 33 (1999)
Телевизори: 4,81 милиона (2006)
Държавен код: BG (БГ)
Източници
редактиране- ↑ pcworld.bg // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2010-03-27.
- ↑ netinfocompany.bg, архив на оригинала от 3 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100103183007/http://netinfocompany.bg/about.php?page=ab_keydates, посетен на 27 март 2010