Теньо Попминчев
Теньо Веселинов Попминчев е български учен в областта на атомната, молекулярната и оптичната физика, професор във Физически факултет при University of California San Diego. Изобретател е на рентгеновия лазер на базата на процеса на генериране на високи хармонични (2009-2015).
| Теньо Попминчев | |
| Български физик | |
| Роден |
1977 г.
|
|---|---|
| Националност | Българин |
| Учил в | Sofia University University of Colorado at Boulder |
| Научна дейност | |
| Област | Физика, Атомна Молекулярна, Оптична Физика |
| Работил в | Sofia University, Sofia, Bulgaria University of Colorado at Boulder, Boulder, Colorado, USA TU Wien, Vienna, Austria University of California San Diego, La Jolla, California, USA |
| Известен с | Изобретател на първия рентгенов лазер на основата на ултра-високи хармонични в режим на фазово съгласуване |
| Семейство | |
| Уебсайт | http://popmintchev.ucsd.edu |
Биография редактиране
Роден е в Стара Загора през 1977 г. Израства в Казанлък, където баща му, Веселин Попминчев, работи като инженер по органична химия в Арсенал, а майка му е инженер конструктор по двигатели с вътрешно горене към Хидравлика и Капрони. Брат му Димитър Попминчев, също доктор по физика, работи с него от 2010 г. в Боулдър, Колорадо, САЩ, и Виена, Австрия.[1]:с. 6
Завършва Природоматематическа гимназия в Казанлък (1996), възпитаник е на школата на известния учител по физика Теодосий Теодосиев (Тео). Постъпва във Физическия факултет на Софийския университет, възпитаник е на школата на проф. Иван Бъчваров към катедра „Лазерна Физика и Квантова Електроника“.[1]:с. 6[2][3]
Проф. Иван Христов го насочва към Изследователския институт JILA към Университета Боулдър, Колорадо, САЩ, където работят върху концепции за рентгенови лазери. Попминчев завършва докторантура при проф. Хенри Кептейн и проф. Маргарет Мърнейн, които са работят върху фемтосекунди лазери и лазери в екстремално ултравиолетовата част от спектъра. На базата на ранни изследвания, Теньо Попминчев се насочва към развитие на идеи с насока към мекия и твърд рентген в електромагнитния спектър.[1]:с. 6
След 14 години в Колорадо създава група в Калифорнийския университет в Сан Диего, САЩ. Провежда експерименти на два континента - и в Техническия университет във Виена, Австрия.[3] През 2018 г. открива собствени лаборатории Popmintchev Labs в тези университети, фокусирани върху нови технологии за атосекундни и зептосекундни рентгенови лазери с квантов дизайн на класическите и квантови свойства на светлината, от интерес за полупроводниковата индустрия и био и нано технологични разработки, както и на нови квантови режими на генериране на рентгенова светлина за изследване на процеси в основата на квантовите компютри. През 2019 г. създава към лабораторията си в Сан Диего експериментална школа за ученици-олимпийци, възпитаници на учителя Теодосий Теодосиев и други школи в България.[4]
Научни постижения редактиране
След 2008 г. получава няколко патента свързани с първите обобщени микро- и макро концепции как да се контролират и ускоряват атосекундни електрони, колко и от какъв цвят фотони да се комбинират в синхрон, за да се получи ярка лазерна светлина не само в екстремния ултравиолет, а във всяка част на спектъра, където процесът на генерация на високи хармонични е възможен.[1]:с. 8
Защитава докторска дисертация в Колорадския Университет в Боулдър, Колорадо, САЩ (University of Colorado at Boulder) и Института JILA - световен лидер в областта, през 2010 г., а на следващата година тя е избрана сред 4-те най-добри в света на Атомната, Молекулярна и Оптична физика.[1]:с. 5
През 2008-2015 г. създава първите в света рентгенови лазери от 10 нанометра до 7 ангстрьома, със свръх-къси импулси приближаващи 2.5 атосекунди (1 атосекунда = 10^-18 секунди), и предсказва възможност параметрите им да приближат за първи път зептосекундна продължителност (1 зептосекунда = 10^-21 секунди) в практичен режим, които също може да преминат от мекия рентгенов към твърдия рентгенов спектър за първи път [5] [6]. Тези иновативни светлинни инструменти имат потенциал да революционизират света на нано, био, и квантовите технологиите във втората квантова революция в 21 век.[3][1]:с. 4-5
През 2016 г. е избран е сред десетте най-обещаващи учени в света, които са способни да го променят, в класация в списание Science News (списъкът се прави ежегодно по препоръка от Нобелови лауреати и членове на Академията на Науките на САЩ).[1]:с. 5[4]
За негов проект Европейският съвет за научни изследвания (European Research Council) му присъжда най-престижния грант за млади учени в размер на 1,5 милиона евро, за да продължи работата си с лазерни и рентгенови технологии в Технологическия институт във Виена.[1]:с. 5[3]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Предложение...“ (за присъждане на званието „Почетен гражданин на град Казанлък“)
- ↑ Бивш възпитаник на ППМГ стана Почетен гражданин на Казанлък[неработеща препратка]
- ↑ а б в г Бенишев, Благовест. Теньо Попминчев - Българският „прогресор“ // trud.bg.
- ↑ а б Проф. Теньо Попминчев създава в Калифорния школа за ученици на Тео // news.bg.
- ↑ Tenio Popmintchev, Ming-Chang Chen, Dimitar Popmintchev, Paul Arpin, Susannah Brown, Skirmantas Ališauskas, Giedrius Andriukaitis, Tadas Balčiunas, Oliver D Mücke, Audrius Pugzlys, Andrius Baltuška, Bonggu Shim, Samuel E Schrauth, Alexander Gaeta, Carlos Hernández-García, Luis Plaja, Andreas Becker, Agnieszka Jaron-Becker, Margaret M Murnane, Henry C Kapteyn, "Bright Coherent Ultrahigh Harmonics in the keV X-ray Regime from Mid-Infrared Femtosecond Lasers". Science 336,1287-1291(2012). DOI:10.1126/science.1218497 [1]
- ↑ Dimitar Popmintchev, Carlos Hernández-García, Franklin Dollar, Christopher Mancuso, Jose A Pérez-Hernández, Ming-Chang Chen, Amelia Hankla, Xiaohui Gao, Bonggu Shim, Alexander L Gaeta, Maryam Tarazkar, Dmitri A Romanov, Robert J Levis, Jim A Gaffney, Mark Foord, Stephen B Libby, Agnieszka Jaron-Becker, Andreas Becker, Luis Plaja, Margaret M Murnane, Henry C Kapteyn, Tenio Popmintchev, "Ultraviolet surprise: Efficient soft x-ray high-harmonic generation in multiply ionized plasmas", Science 350,1225-1231(2015). DOI:10.1126/science.aac9755 [2]