Сан Диего (на испански: San Diego, в превод Свети Диего) е град в щата Калифорния, САЩ. Разположен е в югозападната му част, на границата с Мексико. Той е и окръжен център на окръг Сан Диего. През 2015 г. населението на града е 1 394 928 души, което го прави осмия по големина град в САЩ. Целият район на Сан Диего се нарежда на 17-о място с население от 2,9 милиона жители. Най-близкият до него голям град е Тихуана в Баха Калифорния, Мексико. На практика двата града са почти долепени, дори и като инфраструктура, но ги дели държавната граница. Сан Диего е кръстен на Диего де Алкала.

Сан Диего
City of San Diego
— Град —
Знаме
      
Герб
САЩ
32.715° с. ш. -117.1625° и. д.
Сан Диего
Калифорния
32.715° с. ш. -117.1625° и. д.
Сан Диего
Страна САЩ
ЩатКалифорния
Площ964,497 km²
Надм. височина422 фут
Население1 386 932 души[1][2] (2020 г.)
1438 души/km²
КметКевин Фолконър
Основаване16 юли 1769 г.
Пощенски код92101–92117, 92101, 92104, 92105, 92110, 92113, 92116
Телефонен код619, 858
Официален сайтwww.sandiego.gov
Сан Диего в Общомедия

Дълго време е известен като „заспалия град“ или като „военния град“ поради военните бази на военноморските сили и пехота на САЩ, дългите плажни ивици и мекия морски климат. Средната годишна температура е 18 °C. Известен е с прозвището „Най-хубавия град на Америка“ (на английски: America's finest city).

Икономическият поминък на Сан Диего включва туризма, селското стопанство, корабостроенето, армията, биотехнологията, компютърните науки и електрониката. Калифорнийският университет в Сан Диего и намиращите се в непосредствена близост изследователски институти в района Тори Пайнс (на английски: Torrey Pines) и Соренто Вали (на английски: Sorrento Valley) осигуряват база за технологични открития и разработки. В този район се намират и много компютърни, комуникационни и биотехнологични компании, сред които Qualcomm, LG Electronics, Merck, Pfizer, Kyocera International, Salk Institute for Biological Studies и Scripps Institution of Oceanography. Основните туристически атракции са плажовете, парковете Балбоа и Белмонт, старият град,[3] зоопаркът на Сан Диего,[4] Морски свят,[5] Паркът с диви животни[6] в Ескондидо и Леголенд[7] в Карлсбад.

Близо до Сан Диего има военни бази на военноморските сили на САЩ, на пехотата и бреговата охрана. В града се намира най-голямата флотилия на света, включваща два самолетоносача (USS Nimitz и USS Ronald Reagan), пет бойни амфибии, няколко подводници, и много по-малки кораби.

История редактиране

Първите заселници редактиране

Първите заселници в земите около днешно Сан Диего са индианските племена Сан Диегито (San Dieguito). Няколко века по-късно те са асимилирани от друго индианско племе – Ла Хоя. Около 1000 години пр.н.е. племената Диегеньо (или още Кумейаи) (Diegueño/Kumeyaay) се установяват по тези земи и са единствените заселници до идването на европейците.

Нова Испания редактиране

 
Паметникът на Хуан Кабрийо на територията на националния монумент Кабрийо на фона на центъра на града

Първият европеец, стъпил на този бряг, е португалският мореплавател на испанска служба Жоао Родригеш Кабрильо (на португалски: Joao Rodrigues Cabrilho), известен повече с испанското си име Хуан Кабрийо (на испански: Juan Rodríguez Cabrillo), който през 1542 г. открива тези земи и ги нарича „крайбрежието на Нова Испания“, а също и „затворено и много красиво пристанище“ (un puerto cerrado y muy bueno) и го обявява за част от владенията на испанската корона. На мястото, на което сега се издига Националният монумент Кабрийо (Cabrillo National Monument) в Сан Диего, той основава селище, което нарича Сан Мигел.[8] С помощта на изготвените от Кабрийо навигационни карти дотам доплува около 1602 г. Себастиян Вискаино (Sebastian Vizcaíno), който също работи за испанския крал и който преименува градчето на Сан Диего, кръщавайки го на католическия светец Диего де Алкала (San Diego de Alcalá). Вискаино минава по пътя на Кабрийо и не открива нови земи или несметни богатства, но значително улеснява корабоплаването в този район, съставяйки подробни навигационни карти, които остават в употреба чак до 1790 г. Пътуването му е мъчително и тежко. Когато експедицията се завръща в Акапулко, от целия екипаж живи са останали само 5 души.[9]

Мисиите редактиране

 
Мисията Сан Диего де Алкала

Първата мисия-базилика, „Сан Диего де Алкала“, е основана от отец Хуниперо Сера (Junípero Serra) през 1769 г. За нейното основаване са изпратени 5 отделни експедиции – 3 по море и 2 по земя. Една от морските експедиции изчезва в морето. Другите две пристигат с много жертви, почти целите екипажи умират от болести. Отец Сера пристига с последната наземна експедиция, когато е вече на 56 години. За охрана на религиозните представители испанската корона изпраща с експедициите военни части за подкрепа и защита. Местните индианци отначало са впечатлени от военното присъствие, но на 4 ноември 1775 г. те атакуват базиликата през нощта, успяват да я изгорят до основи и да убият един от свещениците, който става първата жертва християнин в Калифорния.[10] Хуниперо Сера се заема да построи отново мисията, но за да се избягнат подобни атаки, тя е преместена на ново място и се строи по военни предписания и е добре охранявана. През следващите няколко години още 21 такива мисии я последват. За да се прехранват, мисионерите засаждат пшеница, боб, царевица и лози. По-късно започват да отглеждат коне и овце. Съжителството с индианците не винаги е лесно. Някои от тях са приятелски настроени, но други искат новите завоеватели да напуснат земите им. Постепенно обаче започва покръстването им в католическата вяра и мисиите се разрастват.

Мисията Сан Луис Рей е основана през 1798 г. от отец Фермин Ласуен. Тя става една от най-продуктивните мисии. Музеят „Хуниперо Сера“ се намира на мястото на оригиналната първа мисия и съдържа артефакти от периода до 1848 г., преди преминаването на града към територията на САЩ.

Мексиканският период и основаването на града редактиране

През 1821 г. Мексико печели победа над испанската империя във Войната за независимост на Мексико. Създадена е мексиканската провинция Алта Калифорния или Горна Калифорния. През 1823 г. Нова Испания получава независимостта си от кралство Испания, мисиите са предадени в ръцете на Мексико и през този период те западат значително. Градът през 1830 г. наброява 600 жители, но около 1840 г. достига едва 100 – 150 души.[11][12]

След битката за Сан Паскуал през 1846 г.,[13] победата на Съединените щати в Мексиканско-американската война (1846 – 1848) и Златната треска от 1848 г., Северна Калифорния преминава на територията на САЩ като отделен щат, а Сан Диего се оформя като истински град и е признат за такъв през 1850 г.

През 1867 г. един нов пришълец в града, Алонсо Хортън, закупува 960 акра земя в близост до океана и започва строителни работи. Тази част от града днес е известна като център на града. Въпреки съпротивата на някои жители в стария град, новият град се разраства и населението му постепенно увеличава своята численост. През 1885 г. е построена нова железопътна линия до града, което спомага за още по-голямото му разрастване и жителите му достигат 16 159 души около 1890 г.[14]

 
Нормал скул през 1904 г., училището ще смени името си няколко пъти, докато се превърне в „Щатски университет Сан Диего“
 
Бензинов трамвай в Ла Хоя, Калифорния, между 1900 и 1920 г.
 
Временна сграда на Нормал скул, 1898 г. От прозорците се виждат студенти и преподаватели
 
Първият мъжки клуб на изкуствата

Сан Диего днес редактиране

Военно присъствие редактиране

Военното присъствие започва да се забелязва в началото на XX век. През 1901 г. първите военни бази се установяват в Поинт Лома, а през 20-те години са значително разширени.[15] Военната индустрия се разраства и нейното присъствие се засилва по време на Първата и Втората световна война. След края на Студената война следват редица съкращения в този сектор, дори закриване на някои военни бази и отрасли. Днес военните бази на територията на града все още играят съществена роля в икономиката му, но отстъпват място на нови индустрии и технологии.

Туризъм, биотехнологии и комуникации редактиране

От 1980-те години насам комуникациите, биотехнологиите, фармацевтичната индустрия и компютърните технологии се превръщат във водещите индустрии на града. По същото това време се разраства и туризмът, най-вече поради благоприятния климат. По това време започва и реконструкция и обновяване на центъра на града с множество ресторанти, кафета, театри, небостъргачи и хотели с пет звезди. Една от придобивките на града е откритият през 2004 г. стадион PETCO park.

География редактиране

 
Сан Диего от въздуха

До преди малко повече от 150 години Сан Диего е едно съвсем малко поселище на фермери, съставено от няколко къщи, имения около тях и обработваема земя в околовръст. С нарастването на популярността на щата Калифорния, златната треска и подобряването на икономиката в района започва интензивна миграция на хора към мястото и то се превръща в малък град. Голям брой ферми се намират в долината на североизток и югоизток и до днес. Благоприятстваща за разрастването на града е и красивата и екзотична природа. Самият град Сан Диего се намира в дълбоки каньони, което създава малки кътчета от естествена паркова местност в града. Нараства интересът към района и като място за туризъм.

Центърът на Сан Диего се намира на един от заливите. Полуостровът Коронадо и Пойнт Лома разделят залива на Сан Диего от Тихия океан. На изток от града се издигат планините Сан Мигел (San Miguel), а зад тях се намира пустинята Анза-Борего (Anza-Borrego Desert). Хотел „Коронадо“ (Hotel Del Coronado) е един от първите хотели, построени в града, съществува и до днес и е историческа забележителност с автентичната си архитектура и стил от преди повече от 100 години. Хотелът е посещаван от множество президенти, крале и кинозвезди. През 1958 г. там е сниман филмът „Някои го предпочитат горещо“ (Some Like It Hot) с Мерилин Монро, Джак Лемън и Тони Къртис. Градът продължава да расте, но само в две посоки – на север и изток. На юг го спира границата с Мексико, а на запад граничи с Тихия океан.

Климат редактиране

 
Ветровете Санта Ана, сателитна снимка

Климатът на Сан Диего е мек средиземноморски и времето е слънчево и топло почти през цялата година.

Температури редактиране

Средните месечни температури варират от 14 °C през януари до 22 °C през юли. В края на лятото и началото на есента обикновено е най-горещо, когато температурите могат да достигнат 32 °C. Основната причина за редките високи температури са ветровете от пустинята в този период, наречени Санта Ана. Те духат в продължение на около 10 дни и носят сух, горещ въздух, а понякога и вкус на пясък. Друга характерна черта на климата в Сан Диего е сравнително облачното и мъгливо време през месеците май и юни, което местните жители наричат May gray and June gloom. Най-високата регистрирана температура в града е 44 °C на 26 септември 1963 г., а най-ниската, −4 °C, е регистрирана на 7 януари 1913 г.[16]

Валежи редактиране

Средните годишни валежи са под 300 mm, което прави климата сух. Голяма част от валежите падат през студените месеци от декември до април. През летните месеци практически не падат никакви валежи. Сняг е падал в Сан Диего само 5 пъти в продължение на 125 години.[17] Въпреки това сняг, макар и в малки количества, пада всяка година в близките до града планински райони с надморска височина над 1000 – 1200 m.[18] Заледяванията са непознато явление, а ураганите и тайфуните са изключително рядко явление.

     Климатични данни за Сан Диего, Калифорния  
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Средни максимални температури (°C) 18,8 19,2 19,1 20,2 20,6 22 24,6 25,4 25,1 23,7 21,1 18,9 21,6
Средни температури (°C) 14,1 14,8 15,3 16,7 17,8 19,3 21,7 22,5 21,9 19,9 16,7 14,1 17,9
Средни минимални температури (°C) 9,4 10,4 11,6 13,1 15,1 16,6 18,7 19,6 18,7 16,1 12,2 9,3 14,2
Средни месечни валежи (mm) 45,7 38,9 45,0 20,1 4,80 1,80 0,50 2,50 6,10 9,40 36,8 39,9 251,5
Източник: www.worldweather.org

Демография редактиране

Година Брой на населението
1850 500
1860 731
1870 2300
1880 2637
1890 16 159
1900 17 700
1910 39 578
1920 74 361
1930 147 995
1940 203 341
1950 333 865
1960 573 224
1970 696 769
1980 875 538
1990 1 110 549
2000 1 223 400
2010 1 279 329
Раси и националности
с най-голямо присъствие
Процент
Бели 65,3%
(48,2% не-испански произход)
Латино 27,0%
Черни 10,8%
Азиатци 15%
Филипинци 6,1%
Виетнамци 2,2%
Китайци 1,9%
Индианци 0,6%
Внимание: Процентите, взети заедно, не са 100%,
защото има припокриване между отделните групи

Според преброяването през 2000 г. в Сан Диего е имало 1 233 400 души, 450 691 домакинства и 271 315 семейства.[19] Гъстотата на населението е 1456,4/km2. От 450 691 домакинства 30,2% са имали деца под 18 години живеещи с тях, 44,6% са били женени. През 2008 г. в града живеят приблизително 1 279 329 души. Средният брой хора в едно домакинство е 2,61, а средният брой на хората в едно семейство е 3,3.

Според същото преброяване 24,0% от жителите на Сан Диего са под 18 години, а 10,5% са над 65 години.[20] Средната възраст на жителите на града е 32 години. Две трети от населението е под 35 години.[21][22]

Раси редактиране

Според данни от 2005 – 2007 г. 65,3% от населението на Сан Диего принадлежи към бялата раса, от тях 48,2% са от неиспански произход. Чернокожите представляват 6,9%. Индианците са само 0,6%. Жителите от азиатски произход са 15,0%. Жителите с латино-произход са 27,0%.[23][24]

Доходи и безработица редактиране

Средният годишен доход на едно домакинство е $45 733. Броят на безработните е 36 358 души.[25] Броят на мъжете е 616 884, а на жените 606 516. Процентът на жителите, които имат завършено средно образование или колеж, е 82,8%. 172 800 имат бакалавърска степен или по-високо образование. Броят на тези, които живеят под наем, е почти равен на броя на тези, които притежават собствено жилище.

Престъпност редактиране

Тенденцията е към намаляване на престъпността, особено на тежките престъпления като убийствата. През 2009 г. престъпността е намаляла с 18% въпреки проблемите с икономиката.[26][27] Най-често нарушенията на закона се състоят в кражби и обири. Броят на откраднатите коли е значително над средния за нацията, докато всички други престъпления са значително под средните за Америка.[28] Като цяло Сан Диего се счита за един от най-безопасните градове за живеене. Общият брой на полицаите в града е 2823.

 
Снимка на града през нощта
 
Сан Диего, снимка на града през деня

Известни личности редактиране

Родени в Сан Диего
Починали в Сан Диего
Други

Побратимени градове редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. data.census.gov // Посетен на 21 септември 2021 г.
  2. data.census.gov // Посетен на 1 януари 2022 г.
  3. Old Town San Diego State Historic Park, сайт на Отдела за паркове и отдих на щат Калифорния. ((en))
  4. Сайт на Зоопарк Сан Диего ((en))
  5. Сайт на Sea World San Diego Архив на оригинала от 2014-10-30 в Wayback Machine. ((en))
  6. Сайт на San Diego Zoo Safari Park ((en))
  7. Legoland ((en))
  8. Биография на Juan Rodríguez Cabrillo на сайта San Diego History Center Архив на оригинала от 2009-05-05 в Wayback Machine. ((en))
  9. Биография на Sebastian Vizcaíno на сайта San Diego History Center Архив на оригинала от 2010-10-24 в Wayback Machine. ((en))
  10. Mission basilica San Diego de Alcala – History ((en))
  11. Сайт на Historic La Playa Trail Association ((en))
  12. San Diego Timeline на сайта San Diego History Center Архив на оригинала от 2015-12-24 в Wayback Machine. ((en))
  13. Музей Сан Паскуал ((en))
  14. Engstrand, Iris Wilson, California’s Cornerstone, Sunbelt Publications, Inc., 2005, p. 80. ((en))
  15. University of San Diego: Military Bases in San Diego Архив на оригинала от 2007-04-11 в Wayback Machine. ((en))
  16. San Diego International Airport (KSAN), Ca – Climatological Summary (Period of Record: Jul 1996 to Dec 2008) Архив на оригинала от 2014-11-06 в Wayback Machine.; San Diego WSO Airport, California (047740) – Period of Record Monthly Climate Summary (1/1/1914 to 3/31/2013) ((en))
  17. Peter Rowe, "The Day it Snowed on San Diego", San Diego Union-Tribune, 13 декември 2007. ((en))
  18. Snow in the mountains east of San Diego (14 март 2006)
  19. San Diego (city) QuickFacts from the US Census Bureau // US Census Bureau. Архивиран от оригинала на 2012-08-02. Посетен на 14 февруари 2010. ((en))
  20. Census Quick Facts, City of San Diego Архив на оригинала от 2012-08-02 в Wayback Machine. ((en))
  21. City of San Diego Economic Development Department Архив на оригинала от 2010-05-05 в Wayback Machine. ((en))
  22. SANDAG document ((en))
  23. U.S. Census Bureau's Fact Sheet on San Diego[неработеща препратка] ((en))
  24. ACS Demographics[неработеща препратка] ((en))
  25. San Diego Demographics & Household Information Архив на оригинала от 2008-10-28 в Wayback Machine. ((en))
  26. City’s crime rate fell again in ’09, stats show ((en))
  27. Crime rate continues to plummet in San Diego ((en))
  28. San Diego Crime Report ((en))