Теодор Зисис
Протопрезвитер Теодор Н. Зисис (на гръцки: Θεόδωρος Ν. Ζήσης) е гръцки духовник и учен богослов, преподавател в Солунския университет,[1][2] един от основните противници на участието на православни църкви в икуменическото движение.[3]
| Теодор Зисис Θεόδωρος Ζήσης | |
| гръцки православен духовник, протопрезвитер | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Солунски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
Биография
редактиранеОбразование
редактиранеРоден е през 1941 в Панагия на Тасос в семейството на свещеник,[3] пето от общо седем деца. През 1945 година семейството му се заселва в гюмюрджинското село Меси, където баща му е назначен за свещеник. Там Теодорос завършва основно образование. От 1953 до 1961 година учи в духовното училище в Ксанти,[2] след което през 1965 година завършва с отличие Богословския факултет на Солунския университет.[2][1] Като отличник е приет да учи в Юридическия факултет, но прекъсва, защото започва кариера като преподавател в Богословския. От 1966 до 1968 година служи на религиозна служба в армията. Жени се за богослова Христина Булаки, преподавател по история на славянските и другите православни църкви в Богословския факултет в Солун, с която има две деца.[2] През 1971 година в Богословския факултет в Солун защитава докторска дисертация в областта на историческото богословие на тема „Човекът и Вселената в Божието домостроителство според учението на Свети Йоан Златоуст“ при професор Панайотис Христу.[3] През 1972 – 1973 година специализира в Западна Германия.[3]
Кариера
редактиранеПрез 1973 година става доцент в Солунския Богословски факултет с труда „Изкуството на девствеността. Светите отци на Църквата в защита на безбрачието“. През 1979 – 1980 година отново специализира в Бон, Западна Германия, и от 1980 година е професор по патрология в Солун с труда „Геннадий II Схоларий. Житие – писания – учение“. През 1982 година след разделянето на Богословския факултет на две катедри е в тази по пастирско и социално богословие, като два пъти е неин декан.[3]
Работи като научен сътрудник в Центъра за византийски изследвания на Солунския университет (1970 - 1974).[1] Още при създаването на Патриаршеския институт за светоотечески изследвания при манастира Влатадес през 1965 година става негов сътрудник, а през 1977 - 1986 година е негов заместник-директор. Същевременно е редактор на списанието на Института „Клирономия“.[3]
През 1970 година става сътрудник на Центъра за византийски изследвания.[3] Директор е на катедрата за византийско богословие в Центъра за византийски изследвания (1988-1998) и директор на Центъра (1991-1995 г.).[1][3] Член е на редакцията на органа на центъра „Византина Симикта“. Дълги години е председател на Съюза на богословите на Северна Гърция и издава списанието на Съюза „Теологос“.[3] Владее немски и френски език. Автор е на много статии и студии в научни списания, както и на монографии.[1][3]
Става част от клира на Вселенската патриаршия. Ръкоположен е за дякон през декември 1990 г. и за презвитер през март 1991 г. в манастира „Света Анастасия Узорешителница“, в който служи до началото на 1993 година. От април 1993 година служи в храма „Свети Антоний“ в Солун.[3]
Позиции спрямо икуменизма
редактиранеЗисис представлява Вселенската патриаршия и Еладската църква в междухристиянски срещи – участва в диалога със старокатолиците и католиците. Участва и в междуправославни срещи по подготовката на Всеправославния събор през 2016 година.[3]
За критика на неприемливите според него от православна гледна точка документи, оправдаващи унията, подписани през 1993 година на срещата в Баламанд, Константинополската патриаршия му забранява да участва в диалога с католиците. Поради тази позиция в труда си от 1995-та "Православна ли е арменската църква" нарича геноцида над арменците монофизити "известното клане от турците през 1915-та."[4] В 1998 година основава Обществото за православно просвещение и ръководи издаването на богословския тримесечен алманах на Обществото „Теодромия“.[3]
През 2001 година влиза в конфликт с Атинския архиепископ Христодул по време на подготовката на визитата на папа Йоан-Павел II в Атина. Протойерей Теодор смята, че под ръководството на архиепископ Христодул Еладската църква, вследствие на продължаващите тесни контакти със Световния съвет на църквите и с представители на други религии, се е отклонила от апостолския и светоотческия път и върви по пътя на междухристиянския синкретизъм, по пътя на „всеереста на икуменизма“. През юни 2005 година на протойерей Теодор е наложено запрещение да служи, което през септември с. г. е свалено след натиск от клирици.[3]
Библиография
редактиране| Име | Име | Място | Година |
|---|---|---|---|
| Άνθρωπος και κόσμος εν τη οικονομία του Θεού κατά τον ιερόν Χρυσόστομον | Човекът и Вселената в Божието домостроителство според учението на Свети Йоан Златоуст | Солун | 1971 |
| Τέχνη Παρθενίας. Η επιχειρηματολογία των Πατέρων περί της εν Χριστώ αγαμίας και αι πηγαί αυτής | Изкуството на девствеността. Светите отци на Църквата в защита на безбрачието | Солун | 1973, 1996 |
| Νικήτα Σεϊίδου, Λόγος κατὰ Ευστράτιου Νικαίας, Θεσσαλονίκη 1976 | Никита Сеид и неговият „Трактат против Евстратий Никейски“ | Солун | 1976 |
| Νικολάου Μουζάλωνος, Περί εκπορεύσεως του Αγίου Πνεύματος | Николай Музалон „За нахождението на Светия дух“ | Солун | 1978 |
| Γεννάδιος Β´ Σχολάριος. Βίος – συγγράμματα – διδασκαλία | Генадий II Схоларий. Житие – писания – учение | Солун | 1980, 1988, 2006 |
| Επιστημονική Τεχνογραφία. Πως γράφεται μία επιστημονική εργασία | Наумна технография. Как се пише научен труд | Солун | 1985, 1992, 1996. |
| Ο πατριάρχης Γρηγόριος Ε´ στη συνείδηση του Γένους | Патриарх Григорий V в народната памет | Солун | 1986 |
| Εισαγωγή στον Πλάτωνα | Въведение в Платон | Солун | 1989, 1996 |
| Θεολόγοι της Θεσσαλονίκης | Солунските богослови | Солун | 1989, 1996 |
| Οι λαϊκοί στην Ορθόδοξη Εκκλησία | Миряните в Православната църква | Солун | 1991 |
| Κωνσταντινούπολη και Μόσχα | Константинопол и Москва | Солун | 1991 |
| Επόμενοι τοις Θείοις Πατράσι. Αρχές και κριτήρια της Πατερικής Θεολογίας | Следвайки Светите отци. Начала и критерии на Патристичното богословие | Солун | 1993. |
| Ουνία. Η καταδίκη της | Унията. Осъждането ѝ | Солун | 1993 |
| Φραγκέψαμε. Η ευρωπαϊκή μας αιχμαλωσία | Озападнихме се. Нашето европейско робство | Солун | 1994 |
| Η Ορθοδοξία των Αντιχαλκηδονίων Μονοφυσιτών | Православието на антихалкидонците монофизити | Солун | 1994 |
| Ουνία. Νεώτερες εξελίξεις | Унията. Новите развития | Солун | 1994 |
| Ορθοδοξία και Οικολογία | Православие и екология | Солун | 1994 |
| Ψυχαγωγία. Κοσμική και Χριστιανική | Отдих. Мирски и християнски | Солун | 1994 |
| Οι εικόνες στην Ορθόδοξη Εκκλησία | Иконите в Православната църква | Солун | 1995. |
| Είναι οι Αρμένιοι Ορθόδοξοι; Οι θέσεις του Μ. Φωτίου | Православни ли са арменците? Позицията на Фотий Велики | Солун | 1995 |
| Τα γηρατειά. Ένα μεγάλο υπαρξιακό και κοινωνικό πρόβλημα | Старостта. Един голям житейски и социален проблем | Солун | 1995 |
| Ορθοδοξία και Ἑλληνισμός. Νέα αιχμαλωσία καί αντίσταση | Православието и елинизмът. Новият плен и съпротивата | Солун | 1995 |
| Η ανατροφή των παιδιών κατά τον άγιο Ἰωάννη Χρυσόστομο | Възпитанието на децата според Свети Йоан Златоуст | Солун | 1998 |
| Θεσσαλονίκη, η φιλομόναχος | Солун, монахолубивият | Солун | 1998 |
| Η Ροτόντα του Αγίου Γεωργίου. Οι λόγοι της διαμάχης | Ротондата „Свети Георги“. Причините за конфликта | Солун | 1998. |
| Θεολογική Σχολή Θεσσαλονίκης. Η προσφορά της (1942-1992) | Солунският богословски факултет. Дейността му (1942 – 1992) | Солун | 1998 |
| Μοναχισμός. Μορφές και θέματα | Монашеството. Лица и теми | Солун | 1998[1] |
| Ηθικά κεφάλαια | Етически глави | Солун | 2002 |
| Ιεράρχες εθνάρχες: Γρηγόριος Ε΄- Χρυσόστομος Σμύρνης – Χρύσανθος Αθηνών – Σεβαστιανός Δρυϊνουπόλεως | Йерарси народни лидери: Григорий V – Христостом Смирненски – Хрисант Атински – Севастиан Дринуполски | Солун | 2003 |
| Διαθρησκειακές συναντήσεις: Άρνηση του Ευαγγελίου και προσβολή των Αγίων Μαρτύρων | Междурелигиозните срещи. Отказ от Евангелието и атака срещу светите мъченици | Солун | 2003 |
| Τα όρια της Εκκλησίας: Οικουμενισμός και Παπισμός | Границите на Църквата. Икуменизъм и папизъм | Солун | 2004 |
| Κολλυβάδικα: Άγιος Νικόδημος Αγιορείτης, Άγιος Αθανάσιος Πάριος | Коливадското движение: Свети Никодим Светогорец, Свети Атанасий Парижки | Солун | 2004 |
| Ἐκκλησία καὶ ποδόσφαιρο | Църквата и футболът | 2004 |
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е π. Θεόδωρος Ζήσης, ἡ παρρησιαστικὴ ἀναφορὰ στὸν πατερικὸ λόγο // Κέντρο Λειτουργίας και Διαχείρισης Δικτύου - ΕΚΠΑ. Посетен на 21 март 2017.
- ↑ а б в г Πρωτ. Θεόδωρος Ζήσης - Βιογραφικό // Ιερά Μονή Παντοκράτορος Μελισσοχωρίου. Архивиран от оригинала на 2017-03-22. Посетен на 21 март 2017.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Протоиерей Феодор Зисис. Благое непослушание или худое послушание? // Благодатный огонь. Посетен на 21 март 2017.
- ↑ 2. Отделение от Православной Соборной Церкви