Термите (от гръцки термос[1] – „горещ“) са антични бани в класическа Гърция. Горещите извори (с температура на водата над средната годишна температура на дадена местност) също се наричат терми.[2]

Строени са към големи домове и гимназиони. В елинистичния период са били ползвани от цялото градско население.

В Древен Рим термите са възникнали по гръцки образец и са станали център на обществения живот. Оттогава понятието „терми“ се свързва с големи имперски къпални комплекси.

АрхитектураРедактиране

Термите обикновено се изграждали с тухлена зидария. Вътре са били покривани с мрамор, украсявани с мозайки, скулптури и мраморни колони, прозорците и вратите били от бронз. Термите са имали следните помещения, през които се е преминавало последователно при къпането: съблекалня (apodyterium), зала с басейн със студена вода (frigidarium), зала с басейн с топла вода (tepidarium) и зала с басейн с гореща вода (caldarium). Някои бани имали и парно отделение (sudatorium) Съществувала специална отоплителна система (hypocaustum), чрез която се затопляла водата и се отоплявали помещенията с помощта на печки (praefurnium).

Голямо предимство за строеж на терми са имали местата в близост до топли минерални извори.

Известни терми в България са Одесоските терми, Пауталските терми и Термите на Диоклецианопол в Хисаря, Дебелт.

ИзточнициРедактиране

  1. Термос в РБЕ
  2. Бакалов, Георги. „Речник на чуждите думи“. Трето издание. София, национализирана печатница „Хемус“, 1948. с. 632.

Вижте същоРедактиране