Дебелт
Дèбелт е село в Югоизточна България, област Бургас, община Средец.
| Дебелт | |
 Изглед на селото | |
  Дебелт  Дебелт | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2027 души[1] (15 март 2024 г.) 41,1 души/km² |
| Землище | 49,318 km² |
| Надм. височина | 17 m |
| Пощ. код | 8314 |
| Тел. код | 55505 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 20273 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Средец Иван Кичев (ЗС „Александър Стамболийски“; 2023) |
| Кметство – кмет | Дебелт Иванка Ангелова (ГЕРБ) |
| Дебелт в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 10 km източно от общинския център Средец и на 22 km западно от областния център Бургас, в полите на Странджа планина.
История редактиране
Дебелт съществува още от времето на Римската империя, когато е било с името Деултум в границите на колония Флавия. В землището на селото има и тракийски могили, но няма данни за името на тогавашното селище. Селото е обект на археологически проучвания. Разкрити са стари римски терми и основи на дворец. В селото има археологически музей, в който са изложени откритите предмети от археологическите разкопки.
След като Източната Римска империя отстъпва областта Загоре на България в началото на VIII век, пристанището Месемврия постепенно запада, изместено от новосъздаденото пристанище Порос (по-късно Деултум) при днешното село Дебелт.[2]
Старото име на селото е Якезли (до 1934 г.). След Междусъюзническата война в 1913 г. 76 български семейства от Източна Тракия се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село Докузюк (44 семейства), следвано от Гечкенли (16 семейства), Теслим (4 семейства), Селиолу (2 семейства), Тарфа (2 семейства) и други.[3]
Със заповед от 14 август 1934 г. селото е преименувано на Дебелт.[4]
През 1985 г. Дебелт има 1739 жители.[4]
В Дебелт се е намирала дисциплинарната рота („дисципът“) на Строителни войски.[5] Днес там е разположено затворническо общежитие от закрит тип, част от Бургаския затвор.[6]
Население редактиране
Етнически състав редактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]
| Численост | |
| Общо | 1858 |
| Българи | 881 |
| Турци | 21 |
| Цигани | 59 |
| Други | 6 |
| Не се самоопределят | 6 |
| Неотговорили | 885 |
Галерия редактиране
-
Сградата на кметството в Дебелт -
Читалище „Светлина“ -
Сградата на археологическия обект Деултум -
Изглед от Античния Деултум
.jpg)
Източници редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 34.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255.
- ↑ а б Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 92.
- ↑ Координати: 42°23'22"N 27°15'42"E
- ↑ Министерство на правосъдието - Република България // justice.government.bg. Посетен на 23 ноември 2021.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
