Дебелт
Дèбелт е село в Югоизточна България, област Бургас, община Средец.
| Дебелт | |
|---|---|
 Изглед на селото | |
  Дебелт  Дебелт | |
| Общи данни | |
| Население | 2006 души[1] (15 септември 2022 г.) 40,7 души/km² |
| Землище | 49,32 km² |
| Надм. височина | 17 m |
| Пощ. код | 8314 |
| Тел. код | 55505 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 20273 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Средец Иван Жабов (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Дебелт Иванка Ангелова (ГЕРБ) |
| Дебелт в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено на 10 km източно от общинския център Средец и на 22 km западно от областния център Бургас, в полите на Странджа планина.
ИсторияРедактиране
Дебелт съществува още от времето на Римската империя, когато е било с името Деултум в границите на колония Флавия. В землището на селото има и тракийски могили, но няма данни за името на тогавашното селище. Селото е обект на археологически проучвания. Разкрити са стари римски терми и основи на дворец. В селото има археологически музей, в който са изложени откритите предмети от археологическите разкопки.
След като Източната Римска империя отстъпва областта Загоре на България в началото на VIII век, пристанището Месемврия постепенно запада, изместено от новосъздаденото пристанище Порос (по-късно Деултум) при днешното село Дебелт. [2]
Старото име на селото е Якезли (до 1934 г.). След Междусъюзническата война в 1913 г. 76 български семейства от Източна Тракия се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село Докузюк (44 семейства), следвано от Гечкенли (16 семейства), Теслим (4 семейства), Селиолу (2 семейства), Тарфа (2 семейства) и други.[3]
Със заповед от 14 август 1934 г. селото е преименувано на Дебелт [4]
През 1985 г. Дебелт има 1739 жители. [4]
В Дебелт се е намирала дисциплинарната рота („дисципът“) на Строителни войски.[5] Днес там е разположено затворническо общежитие от закрит тип, част от Бургаския затвор. [6]
ГалерияРедактиране
Сградата на кметството в Дебелт
Читалище „Светлина“
Сградата на археологическия обект Деултум
Изглед от Античния Деултум
.jpg)
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 34.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255.
- ↑ а б Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 92.
- ↑ Координати: 42°23'22"N 27°15'42"E
- ↑ Министерство на правосъдието - Република България. // justice.government.bg. Посетен на 23 ноември 2021.
