Дèбелт е село в Югоизточна България, област Бургас, община Средец.

Дебелт
Изглед на селото
Изглед на селото
Общи данни
Население2006 души[1] (15 септември 2022 г.)
40,7 души/km²
Землище49,32 km²
Надм. височина17 m
Пощ. код8314
Тел. код55505
МПС кодА
ЕКАТТЕ20273
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Дебелт
Иванка Ангелова
(ГЕРБ)
Дебелт в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 10 km източно от общинския център Средец и на 22 km западно от областния център Бургас, в полите на Странджа планина.

ИсторияРедактиране

Дебелт съществува още от времето на Римската империя, когато е било с името Деултум в границите на колония Флавия. В землището на селото има и тракийски могили, но няма данни за името на тогавашното селище. Селото е обект на археологически проучвания. Разкрити са стари римски терми и основи на дворец. В селото има археологически музей, в който са изложени откритите предмети от археологическите разкопки.

След като Източната Римска империя отстъпва областта Загоре на България в началото на VIII век, пристанището Месемврия постепенно запада, изместено от новосъздаденото пристанище Порос (по-късно Деултум) при днешното село Дебелт. [2]

Старото име на селото е Якезли (до 1934 г.). След Междусъюзническата война в 1913 г. 76 български семейства от Източна Тракия се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село Докузюк (44 семейства), следвано от Гечкенли (16 семейства), Теслим (4 семейства), Селиолу (2 семейства), Тарфа (2 семейства) и други.[3]

Със заповед от 14 август 1934 г. селото е преименувано на Дебелт [4]

През 1985 г. Дебелт има 1739 жители. [4]

В Дебелт се е намирала дисциплинарната рота („дисципът“) на Строителни войски.[5] Днес там е разположено затворническо общежитие от закрит тип, част от Бургаския затвор. [6]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 34.
  3. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 255.
  4. а б Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989, с. 92.
  5. Координати: 42°23'22"N 27°15'42"E
  6. Министерство на правосъдието - Република България. // justice.government.bg. Посетен на 23 ноември 2021.

Външни препраткиРедактиране