Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тигър.

Тигър I (германско наименование – Panzerkampfwagen VI Tiger или просто Panzer VI) е немски тежък танк от Втората световна война, една от най-добрите бронирани машини във военната история.

Тигър I
TigerITankTunis.jpg
Заловен танк Тигър I, Тунис 1943 година.
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец 1937 – 1941 г.
На въоръжение 1942 – 1945 - до днес
На въоръжение в Flag of Germany (1935–1945).svgНацистка Германия
Габаритни характеристики
Тегло 59,6 t
Дължина 8,45 m
Ширина 3,55 m
Височина 3,00 m
Основно въоръжение 88 мм. „KwK 36 L/56“ (92 сн.)
Допълнително въоръжение 2 х 7.92 mm „Maschinengewehr“ 34 мм картечници (4800 патр.); 12,7 мм зен. картечница НСВТ (300 патр.); 2х6 гранатомета за дим. завеса
Технически данни
Силова установка 12-цилиндров „Майбах“ HL230 P45 V-12, механична скоростна кутия
700 к.с. (514.8 kW. kW)
Окачване торсионно
Макс. скорост 38 km/h (по шосе)
н.д. km/h (прес. терен)
Запас от ход 110 – 195  km (по шосе)
Екипаж 5 души
Тигър I в Общомедия
Tiger Bovington.jpg

Проектът за изготвяне на тежък танк в немската армия е представен още в 1937 година, но първия танк „Т-VI“ наречен „Тигър“ излиза от завода през юли 1942 година. Целта е била да се създаде танк със силна броня и мощно оръдие, така че да превъзхожда съветските КВ-1 и КВ-2. За оръдие е избрано противовъздушното 88-мм оръдие „KwK 36 L/56“, което се е отличавало с голяма мощност и точност. Още в ранните етапи на войната, германците са го използвали и като противотанково оръдие, способно да унищожи всеки съветски, английски или американски танк от голямо разстояние. До 1942 г. толкова голямо оръдие не е било монтирано на немски танк, а вече съществуващите Панцер-3 и Панцер-4 не е било възможно да се пригодят към 88-оръдие. Затова се е налагало да бъде разработен съвсем нов танк. Първоначално са изготвени два прототипа, съответно от фирмите Хеншел и Порше, като основните разлики са в окачването и ходовата част. В крайна сметка е отдадено предпочитание на Тигър-ът на Хеншел, а ходовата част на Порше е използвана за разработката на тежкия унищожител на танкове „Фердинанд – Слон“.

Първото участие на „Тигър I“ е в боевете при Ленинград на 22 септември 1942 година, когато един от танковете е пленен от съветските войски.

По-масово в бой са използвани в операция „Зимна буря“ (по време на битката при Сталинград) през декември 1942 г. и при Курската дъга през юли 1943 г., където представянето на тези танкове е много добро, въпреки че немците губят битката.

„Тигър I“ в музей във Франция

88 милиметровото оръдие на немската машина действа на 1000 метра, като пробива 100 милиметрова броня, нанасяйки ужасяващи поражение на противниковите машини. На руските екипажи е наредено да влизат в бой с „Тигъра“ при съотношение 1 към 5 за руснаците, а американските и английските танкисти отбягвали въобще срещата с него. Има случай при който немският капитан Вакер разбива руски танк Т-34/85 на разстояние от 3900 метра.

Има и други моменти в боеве с участието на „Тигър I“ – на 7 юли 1943 година по време на битката при Курск Франц Щаудегер от получава сведения за движението на група от 50 – 60 съветски Т-34. Атакува и унищожава 17 от тях. Съветските танкове се изтеглят, за да се прегрупират. Щаудегер ги открива до малка река и унищожава още 5. Изтегля се след като изразходва целия си запас боеприпаси.[1]

Командир на танк „Тигър“ е и най-известният и успешен танков ас капитан Михаел Витман. Най-показателна негова акция е край градчето Вилер-Бокаж, на 13 юни 1944 година, една седмица след денят „D“ (денят на десанта в Нормания). Около 8:00 часа сутринта той атакува британска колона, част от 22-ра бронирана бригада от 7-ма бронирана дивизия (прочутите „Пустинни плъхове“) и унищожава 5 танка „Кромуел“, 1 „Шърман“, 3 „Стюарт“ и още много лекобронирани машини и противотанкови оръдия. За този свой успех той получава лично от Хитлер на 25 юни 1944 година Рицарски кръст с дъбови листа и мечове и става най-високо награденият танков ас на Втората световна война.

Съветските войски разгромяват много танкове "Тигри" като особено това е характерно за 1943-1945, благодарение на производствто на съветските тежки танкове ИС (Йосиф Сталин) както и на съветската тежка противотанкова артилерия. През първата половина на януари 1944 г. 501-и тежки германски танков батальон води позиционни битки близо до Витебск, след което е прехвърлен в района на Орша. От 13 януари 1944 г. "черната линия" в историята на тази единица е онзи ден, когато 9 "тигри" са унищожени от съветските войски. Подобна е и ситуацията при пробиването на блокададта на Ленинград където са унищожени множество германски танкове "Тигър". Съдбата на германските танкове "Тигър" се превръща в катастрофа по време на съветската контраатака в операция „Багратион“. От 23 юни танкове "тигри" се опитват да удържат отбраната си в Орша, но ситуацията бързо става критична и 501-и батальон започва да се оттегля първо към река Друт, след това към Березина и на 2 юли останалата част от тях пристига в Минск. Тук някои от автомобилите се ремонтират и попълват, но на 3 юли напредналите съветски части нахлуват в беларуската столица. В битка в околностите на Минск 1 танк е деактивиран, а още две „тигри“, които са записани като „ безследно изчезнали“, са загубени. Последната битка на танковете Tiger Ausf.H1 се провежда на 7 юли близо до Молодечно, като загуби последните превозни средства. През 1943-1945г множество танкове "Тигър" са пленени от Червената армия която ги интегрира в своя танков състав. Първия "Тигър" Червената армия придобива на 27 декември 1943г и е зачилсен във Втори беларуски фронт. През 1944-1945 съветските войски придобиват стотици танкове "Тигър" трофейно и същите служат във Първи и втори беларуски фронт. Трофейните складове на Трети украински фронт също имат танкове "Тигър" пленени в Украйна, и през 1944-1945г част от тях са разглобявани и частите им са предавани за поправка на танкове на съюзниците на СССР България и Румъния, бивши германски съюзници които са въоръжени с германска танкова техника, като паралелно съветкото командване отпуска на България и танкове Т-34 и тежки танове ИС.[източник? (Поискан преди 48 дни)]

ИзточнициРедактиране

  1. Cornish, Nik. Images of Kursk History's Greatest Tank Battle July 1943. Brown Partworks Limited, 2002. ISBN 1-57488-576-6. с. 220.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за