Вижте пояснителната страница за други значения на Тигър.

Тигър I (германско наименование – Panzerkampfwagen VI Tiger или просто Panzer VI) е немски тежък танк от Втората световна война, една от най-добрите бронирани машини във военната история.

Тигър I
Заловен танк Тигър I, Тунис 1943 година.
Тактико-технически данни
История на производство и служба
Опитен образец1937 – 1941 г.
На въоръжение1942 – 1945 – до днес
На въоръжение в Нацистка Германия
Габаритни характеристики
Тегло59,6 t
Дължина8,45 m
Ширина3,55 m
Височина3,00 m
Основно въоръжение88 мм. „KwK 36 L/56“ (92 сн.)
Допълнително въоръжение2 х 7.92 mm „Maschinengewehr“ 34 мм картечници (4800 патр.); 12,7 мм зен. картечница НСВТ (300 патр.); 2х6 гранатомета за дим. завеса
Технически данни
Силова установка12-цилиндров „Майбах“ HL230 P45 V-12, механична скоростна кутия
700 к.с. (514.8 kW. kW)
Окачванеторсионно
Макс. скорост38 km/h (по шосе)
н.д. km/h (прес. терен)
Запас от ход110 – 195  km (по шосе)
Екипаж5 души
Тигър I в Общомедия

Проектът за изготвяне на тежък танк в немската армия е представен още в 1937 година, но първия танк „Т-VI“ наречен „Тигър“ излиза от завода през юли 1942 година. Целта е била да се създаде танк със силна броня и мощно оръдие, така че да превъзхожда съветските КВ-1 и КВ-2. За оръдие е избрано противовъздушното 88-мм оръдие „KwK 36 L/56“, което се е отличавало с голяма мощност и точност. Още в ранните етапи на войната, германците са го използвали и като противотанково оръдие, способно да унищожи всеки съветски, английски или американски танк от голямо разстояние. До 1942 г. толкова голямо оръдие не е било монтирано на немски танк, а вече съществуващите Панцер-3 и Панцер-4 не е било възможно да се пригодят към 88-mm оръдие. Затова се е налагало да бъде разработен съвсем нов танк. Първоначално са изготвени два прототипа, съответно от фирмите Хеншел и Порше, като основните разлики са в окачването и ходовата част. В крайна сметка е отдадено предпочитание на Тигър-ът на Хеншел, а ходовата част на Порше е използвана за разработката на тежкия унищожител на танкове „Фердинанд – Слон“.

Първото участие на „Тигър I“ е в боевете при Ленинград на 22 септември 1942 година, когато един от танковете е пленен от съветските войски.

По-масово в бой са използвани в операция „Зимна буря“ (по време на битката при Сталинград) през декември 1942 г. и при Курската дъга през юли 1943 г., където представянето на тези танкове е много добро, въпреки че немците губят битката.

„Тигър I“ в музей във Франция

88 милиметровото оръдие на немската машина действа на 1000 метра, като пробива 100 милиметрова броня, нанасяйки ужасяващи поражение на противниковите машини. На руските екипажи е наредено да влизат в бой с „Тигъра“ при съотношение 1 към 5 за руснаците, а американските и английските танкисти отбягвали въобще срещата с него. Има случай при който немският капитан Вакер разбива руски танк Т-34/85 на разстояние от 3900 метра.

Има и други моменти в боеве с участието на „Тигър I“ – на 7 юли 1943 година по време на битката при Курск Франц Щаудегер от получава сведения за движението на група от 50 – 60 съветски Т-34. Атакува и унищожава 17 от тях. Съветските танкове се изтеглят, за да се прегрупират. Щаудегер ги открива до малка река и унищожава още 5. Изтегля се след като изразходва целия си запас боеприпаси.[1]

Командир на танк „Тигър“ е и най-известният и успешен танков ас капитан Михаел Витман. Най-показателна негова акция е край градчето Вилер-Бокаж, на 13 юни 1944 година, една седмица след денят „D“ (денят на десанта в Нормания). Около 8:00 часа сутринта той атакува британска колона, част от 22-ра бронирана бригада от 7-а бронирана дивизия (прочутите „Пустинни плъхове“) и унищожава 5 танка „Кромуел“, 1 „Шърман“, 3 „Стюарт“ и още много лекобронирани машини и противотанкови оръдия. За този свой успех той получава лично от Хитлер на 25 юни 1944 година Рицарски кръст с дъбови листа и мечове и става най-високо награденият танков ас на Втората световна война.


Източници редактиране

  1. Cornish, Nik. Images of Kursk History's Greatest Tank Battle July 1943. Brown Partworks Limited, 2002. ISBN 1-57488-576-6. с. 220.

Външни препратки редактиране

 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за