Уикипедия

Титаничен аморфофалус

вид растение

Титаничният аморфофалус (на латински: Amorphophallus titanum, на английски: titan arum), или така нареченото трупно цвете, е цъфтящо растение с най-голямото неразклонено съцветие в света. То може да достигне височина от 2,5 m и ширина от 1,5 m. Amorphophallus titanum е ендемичен за Суматра. От същия род Аморфофалус е Amorphophallus gigas – растението с втори по големина цветове в света, които са по-високи от тези на Amorphophallus titanum.

Титаничен аморфофалус
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лаваницоцветни (Alismatales)
семейство:Змиярникови (Araceae)
род:Аморфофалус (Amorphophallus)
вид:Титаничен аморфофалус (A. titanum)
Научно наименование
Arcang.
Синоними
  • Conophallus titanum Becc., 1878
Титаничен аморфофалус в Общомедия
[ редактиране ]
Фази на растежа на A. titanum – 45 дни таймлапс в периода 24 септември и 7 ноември 2013 г., оранжерията в колежа на Густав Адолф, Минесота, САЩ

Етимология и название

редактиране

Титаничният аморфофалус получава името си от древногръцки език (άμορφος – аморфос, „без форма, деформирано“ + φαλλός – фалос и титан – „гигант“). Популярното наименование „titan arum“ е измислено от W.H. Hodge.[1]

Поради миризмата си, подобна на гниещ труп, растението е известно като „трупно цвете“ или „трупно растение“ (индонезийски: bunga bangkai – bunga означава „цвете“, докато bangkai може да се преведе като „труп“ или „мърша“). По същата причина названието „труп цвете“ се приписва и на рода Rafflesia.

Разпространение

редактиране
 
Титаничен аморфофалус в консерваторията Phipps в САЩ, август 2013 г.

Титаничният аморфофалус е с произход единствено от Западна Суматра и Западна Ява, където расте в тропическите гори на варовикови хълмове.[2] Въпреки това растението се култивира успешно от ботанически градини и частни колекционери по целия свят.[3]

Описание

редактиране
 
Две титанови аруми в Суматра, Индонезия (ок. 1900 – 1940); единият с листа, другият в цъфтеж

Съцветието на трупното цвете може да достигне над 3 метра височина. И мъжките, и женските цветя растат в едно и също съцветие. Първо се отварят женските цветя, след това ден или два след това, мъжките цветя се отварят. Това обикновено предотвратява самоопрашването на цветето.

След като цветето загине, обратно, от подземния корен расте едно листо, което достига размерите на малко дърво. Листът расте на малко зелено стъбло, което се разклонява на три секции в горната част, всяка от които съдържа много листовки. Структурата на листата може да достигне до 6 м височина и 5 м в ширина. Всяка година старото листо умира и на негово място расте ново. Когато коренът е съхранил достатъчно енергия, той става спящ за около четири месеца. Тогава процесът се повтаря.

Луковицата е най-голямата известна, обикновено тежи около 50 кг.[4] Когато екземпляр от консерваторията „Принцеса на Уелс“, Kew Gardens, е бил преместен след своя период на сън, теглото му е записано като 91 кг.[5] През 2006 г. луковица в Ботаническата градина в Бон, Германия е записана на 117 кг,[6] и екземпляр, отглеждан в Гилфорд, Ню Хемпшир от д-р Луис Ричиардиело през 2010 г. – 138 кг.[7][8] Въпреки това, сегашният рекорд се държи от луковица, отглеждана в Кралската ботаническа градина в Единбург, тежаща 153,9 кг след 7-годишен растеж от първоначален корен с размерите на портокал.[9]

Отглеждане

редактиране

Грудката се засажда през февруари. През пролетта от нея израства лъскаво зелено-кафяво стебло с по-светли петна. Върха на листата са тъмно зелени. Растението прилича на разтворен чадър. Може да достигне височина до 1 m и диаметър на короната – 1 – 1,2 m. Цъфти през март и април, като образува прилистник в червеникаво-кафяв цвят, а от центъра му излиза лилаво-бяло съцветие дълго около 20 cm, с неприятна миризма (добре е внимателно да се отреже с остър нож).

Есента растението умира, грудката се изважда и зимува на хладно, новообразувалите се малки грудки – също.

Галерия

редактиране
  •  
    Луковица
  •  
  •  
    Цвят
  •  
  •  
  •  
    Областта на прашеца, както се вижда отвътре
  •  
  •  
    Прецъфтяващо растение показва мъжки и женски цветя в основата
  •  
    Листо
  •  
  •  
    Плодове
  •  
    Зрели плодове

Източници

редактиране
  1. ↑ Hodge, W.H. A Titan Arum Flowers // 1962. Посетен на 2019-01-15.
  2. ↑ University of Connecticut. Amorphophallus titanum // 14 Feb 2011. Архивиран от оригинала на 2012-05-02. Посетен на 17 February 2011.
  3. ↑ Amorphophallus titanum // IUCN Red List of Threatened Species 2018. 2018. DOI:10.2305/IUCN.UK.2018-2.RLTS.T118042834A118043213.en. с. e.T118042834A118043213.
  4. ↑ Titan Arum Blooming // UNC Charlotte Botanical Gardens, 2007. Посетен на 2008-10-28.
  5. ↑ About titan arum Amorphophallus titanum // Royal Botanic Gardens Kew, 2006. Архивиран от оригинала на 2008-10-15. Посетен на 2008-10-26.
  6. ↑ Titanenwurz – Bonner Blütenstände // 2013. Архивиран от оригинала на 2018-06-27. Посетен на 2013-06-23.
  7. ↑ Gilford Steamer (newspaper) July 1, 2010 pp. A1 & A9.
  8. ↑ Tallest bloom
  9. ↑ McDonald, Charlotte. Royal Botanic Garden Edinburgh – The story of our corm // Посетен на 2017-07-14.[неработеща препратка]
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amorphophallus titanum в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Титаничен_аморфофалус&oldid=12390382“.