Amorphophallus gigas

вид растение

Amorphophallus gigas, известен и под името Суматра титаничен аморфофалус (Sumatra giant amorphophallus), е вид растение от род Змиярникови,[1][2] ендимичен за Суматра.[3][4] Принадлежи към т.нар. „трупни цветя“, заради силния мирис на труп, с който привлича насекоми за опрашване. Има първи по височина и втори по големина цветове с неразклонено съцветие в света след титаничния аморфофалус (Amorphophallus titanum) от същия род Аморфофалус.

Amorphophallus gigas
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Лаваницоцветни (Alismatales)
семейство:Змиярникови (Araceae)
род:Аморфофалус (Amorphophallus)
вид:A. gigas
Научно наименование
Teijsm. & Binn.
Amorphophallus gigas в Общомедия
[ редактиране ]

Видът е описан за първи път от Johannes Elias Teijsmann и Simon Binnendijk. Няма подвидове.[1]

Описание редактиране

Amorphophallus gigas ила луковици, които достигат тегло до 70 кг. Това е растението с най-високите в света цветове с неразклонено съцветие, като достига до 4 м височина. Среща се изключително рядко, дори спрямо титаничния аморфофалус. Разпространено е диво в горите на Суматра.

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. а б Шаблон:Webbref
  2. WCSP: World Checklist of Selected Plant Families
  3. Teijsm. & Binn., 1862 In: Natuurw. Tijdschr. Ned.-Indië 24: 329
  4. Обща информация
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Amorphophallus gigas в Уикипедия на шведски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​