Титанов диоксид
Титановият диоксид (титанов двуокис, титаново белило, хранителен оцветител E171) TiO2 е амфотерен оксид на четиривалентния титан. Това е основният продукт на титановата индустрия (за производство на чист титан се изразходва само около 5 % титановата руда).[1] Има широк спектър от приложения, от оцветяване на слънцезащитни продукти до оцветяване на храни, за което му е даден Е номер E171.

Строеж редактиране
Атомите на титана са оцветени в сиво, на кислорода в червено
Титановият оксид съществува в няколко кристални модификации. В природата се срещат кристалите с тетрагонална сингония (анатаз, рутил) и ромбическа сингония (брукит). По изкуствен път са получени още две модификации при високо налягане – ромбическа IV и хексагонална V.
Свойства редактиране
Чистият титанов диоксид е под формата на безцветни кристали (пожълтява при нагряване). За технически цели се раздробява до бял прах. Не се разтваря във вода и разредени неорганични киселини (с изключение на флуороводородна киселина). Има амфотерни свойства, т.е. проявява се и като основа, и като киселина.
- Температура на топене за рутил – 1825 °C (по други данни – 1850 °C, 1855 °C); анатаз и брукит при нагряване преминават в рутил.
- Температура на кипене за рутил – 2500 °C.
- Плътност при 20 °C:
- за рутил 4,27 г/см3
- за анатаз 3,90 г/см3
- за брукит 4,13 г/см3
- Температура на разлагане за рутил 2900 °C
Източници редактиране
- ↑ www.snab.ru // Архивиран от оригинала на 2008-02-29. Посетен на 2009-10-16.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Оксид титана(IV)“
в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |