Титанов диоксид

Титановият диоксид (титанов двуокис, титаново белило, хранителен оцветител E171) TiO₂ е амфотерен оксид на четиривалентния титан. Това е основният продукт на титановата индустрия (за производство на чист титан се изразходва само около 5 % титановата руда). Има широк спектър от приложения, от оцветяване на слънцезащитни продукти до оцветяване на храни, за което му е даден Е номер E171. От 2020 г. на основание нови изследвания във Франция е забранено използването на титановия диоксид в хранително-вкусовата промишленост, като моцарела, сладки и др., козметиката, медикаментите, а Европейската комисия обмисля класифицирането на титановия диоксид като опасно вещество и предлага етикетирането му като потенциално канцерогенен. На основание допълнителни оценки за влиянието на наночастиците върху здравето на хората с регламент на ЕС е премахната възможността да бъде използван титановия диоксид (Е171) като добавка в храните след 7 август 2022 г. с гратисен период от шест месеца и използване на произведените хранителни продукти до края на срока им за използване. В производството на лекарствени средства е разрешено използването му поради опасност от спиране на производството на някои лекарства и създаване на изкуствен дефицит, като през 2024 г. трябва да се направи нова оценка за възможността му за замяна при производството на лекарства с друг препарат.

Титанов диоксид на прах

Строеж

Титанов диоксид под форма на рутил
Атомите на титана са оцветени в сиво, на кислорода в червено

Титановият оксид съществува в няколко кристални модификации. В природата се срещат кристалите с тетрагонална сингония (анатаз, рутил) и ромбическа сингония (брукит). По изкуствен път са получени още две модификации при високо налягане – ромбическа IV и хексагонална V.

Свойства

Чистият титанов диоксид е под формата на безцветни кристали (пожълтява при нагряване). За технически цели се раздробява до бял прах. Не се разтваря във вода и разредени неорганични киселини (с изключение на флуороводородна киселина). Има амфотерни свойства, т.е. проявява се и като основа, и като киселина.

• Температура на топене за рутил – 1825 °C (по други данни – 1850 °C, 1855 °C); анатаз и брукит при нагряване преминават в рутил.
• Температура на кипене за рутил – 2500 °C.
• Плътност при 20 °C:

за рутил 4,27 г/см³

за анатаз 3,90 г/см³

за брукит 4,13 г/см³

• Температура на разлагане за рутил 2900 °C

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Оксид титана(IV)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Тази статия, свързана с неорганична химия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.