Тит Помпоний Атик
Тит Помпоний Атик или Квинт Цецилий Помпониан (на латински: Titus Pomponius Atticus, Quintus Caecilius Pomponianus; * края на 110 пр.н.е.; † 31 март 32 пр.н.е.) e римски конник от фамилията на Помпониите, която произлиза от римския цар Нума Помпилий.
| Тит Помпоний Атик T.Pomponius Atticus | |
| римски конник | |
| Роден |
110 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 32 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Помпонии |
| Баща | Тит Помпоний,[1][2][3] Квинт Цецилий |
| Братя/сестри | Помпония[1][2][4] |
| Съпруга | Пилия (56 пр.н.е.)[1][2][5] |
| Деца | Помпония Цецилия Атика[1][2][6] |
| Други роднини | Квинт Цецилий[2][7] |
| Тит Помпоний Атик в Общомедия | |
Той е близък приятел на Цицерон. Някои писма на Цицерон до Атик са останали запазени. Като дете той учи заедно с Цицерон, Гай Марий Младши и Луций Манлий Торкват (консул 65 пр.н.е.).
От 86 до 65 пр.н.е. (с прекъсване) Атик живее в Атина, където отказва предложението да получи гражданство. От наследството на рано починалият му баща и чичо му от фамилията на Цецилиите, който в завещанието си го осиновява, Атик има голямо богатство. През гражданските войни той остава неутрален. Тит Атик, страда от сериозно заболяване и се самоубива през 32 пр.н.е.[8]
Атик се жени вече доста възрастен през 56 пр.н.е. за Цецилия Пилия, по майчина линия внучка на Марк Лициний Крас. Те имат щастлив брак. Пилия умира 46 пр.н.е. Двамата имат син и дъщеря. Дъщеря му Помпония Цецилия Атика (* 51 пр.н.е.), е първата съпруга на Марк Випсаний Агрипа и майка на Випсания Агрипина, която е съпруга на император Тиберий до 12 пр.н.е.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г www.strachan.dk
- ↑ а б в г д T. Pomponius (102) Atticus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 4552 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3966 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3964 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3980 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 3979 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Корнелий Непот, Life of Atticus XXI–XXII
Литература
редактиране- Annette Dortmund: Römisches Buchwesen um die Zeitenwende. War T. Pomponius Atticus (110 – 32 v. Chr.) Verleger?. Harrassowitz, Wiesbaden 2001, ISBN 3-447-04387-3.
- Цицерон, pro Caecina 34.
- Цицерон, ad Atticum 2,1,7.; 4,1,1.; 16,7,1.