Марк Випсаний Агрипа

Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Агрипа.

Марк Випсаний Агрипа (на латински: Marcus Vipsanius Agrippa; ок. 63 – 12 пр.н.е.) е древноримски държавник и генерал,[1] вторият най-могъщ човек през ранната Римска империя.[2] Избран е за консул през 37, 28 и 27 пр.н.е. Той е приятел, дясна ръка и най-важния генерал на Октавиан Август. Агрипа има водеща роля за военните успехи на Октавиан, вероятно най-ценният от които е победата в битката при Акциум, срещу армиите на Марк Антоний и Клеопатра.

Марк Випсаний Агрипа
Консул на Римската република
Мандат 3736 пр.н.е. и 28 – 27 пр.н.е.
Консул на Римската империя
Мандат 27 пр.н.е. – 26 пр.н.е.
Обща информация
Роден
Починал
Погребан Мавзолей на Август
Националност римлянин
Родства
Випсания Пола
Луций Випсаний Агрипа (брат на Марк Випсаний Агрипа)
Съпруга (1) Цецилия Атика
(2) Клавдия Марцела
(3) Юлия Старша
Подпис M•AGRIPPA•L•F
Военна служба
Години 45 пр.н.е.12 пр.н.е.
Преданост Римска република
Римска империя
Род войски Римска армия
Военно звание Генерал
Войни/Битки Гражданска война на Цезар
Битка при Мунда
Мутинска война
Война на либераторите
Битка при Филипи
Перузинска война
Сицилианска война
Битка при Миле
Битка при Наулох
Война срещу Антоний
Битка при Акциум
Кантабрийска война
Марк Випсаний Агрипа в Общомедия

Марк Агрипа е зет на император Октавиан Август, тъст на император Тиберий, дядо по майчина линия на император Калигула, негова внучка е съпруга на император Клавдий и е прадядо по майчина линия на император Нерон.

Произход и ранни годиниРедактиране

Агрипа произлиза от богато провинциално семейство,[3] което не било известно в римския политически живот.[4][5] Роден е между 64 и 62 пр.н.е.,[6][7] мястото на раждането му не е сигурно.[8][9] Името на баща му вероятно е Луций Випсаний Агрипа.[10] Има по-възрастен брат, който също се казва Луций Випсаний Агрипа и сестра на име Випсания Пола.[11][12][13] Връстник е на Октавиан, учат заедно и още в младежките си години стават близки приятели.[14] Въпреки че Агрипа се асоциира със семейството на Юлий Цезар, неговия по-голям брат Луций Агрипа избира друга позиция в гражданската война през 40-те години пр.н.е., като се сражава под командването на Катон, биейки се срещу Цезар в Африка. След като войските на Катон са разбити, братът на Агрипа е затворен в затвора. Освободен е по-късно след като Октавиан се застъпва за него.[15][16]

Не е известно дали Агрипа се е бил срещу брат си в Африка, но вероятно е служил при Цезар във военната кампания през 46 – 45 пр.н.е. срещу Гней Помпей Младши, с кулминация битката при Мунда.[17][18] Във всички случаи Цезар е имал голямо доверие в него и след като взима властта в Рим, го изпраща заедно с Октавиан през 45 пр.н.е. да изучават военно изкуство в Аполония с Македонските легиони.[19][20] На четвъртия месец от престоя им в Аполония, през 44 пр.н.е. до тях достига вестта за покушението над Цезар. Агрипа и другия му приятел генерала Квинт Руф, съветват Октавиан да заповяда на легионите от Македония да тръгнат към Рим, срещу убийците на Цезар.[21] Пренебрегвайки този съвет Октавиан решава да плава по море към Италия с малка свита.[22] След пристигането си Октавиан научава, че Цезар в завещанието си го счита за свой законен син и наследник.[21][23] Октавиан приема името Цезар, въпреки че съвременните историци го наричат все още „Октавиан“ в този период.

Втори триумвиратРедактиране

След завръщането си в Рим, Октавиан осъзнава, че има нужда от по-голяма военна сила. Агрипа подпомага набирането на войски в Кампания.[24] След като събира достатъчно легиони, през 43 пр.н.е. Октавиан сключва пакт с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид, известен като Втори триумвират. Октавиан и неговия колега консул Квинт Педий Балб уреждат убийците на Цезар да бъдат обвинени въпреки тяхното отсъствие, на Агрипа е поверен случаят срещу Гай Касий Лонгин.[25][26] Това става в същата година, в която Агрипа започва своята политическа кариера, заемайки позицията на народен трибун, което му гарнира място в сената.[27]

Градски преторРедактиране

През 42 пр.н.е. Агрипа вероятно се сражава заедно с Октавиан и Антоний в Битката при Филипи.[28][29] След завръщането им в Рим, изиграва главна роля в потушаването на бунта на Луций Антоний и Фулвия Антония (брат и жена на Марк Антоний), започнал през 41 пр.н.е. и завършил през 40 пр.н.е. с т.нар. Перузинска война. Въпреки това Квинт Руф е главен генерал на Октавиан по това време.[30] След Перузинската война Октавиан заминава за Галия и оставя Агрипа като градски претор[29] в Рим със задача да защитава Италия от Секст Помпей (син на Помпей Велики). Бившия адмирал на морските сили на Рим и враг на триумвирата окупира Сицилия и създава пиратска държава, присъединявайки към себе си Корсика, Сардиния, Сицилия и Пелопонес, като по този начин блокира снабдяването на Рим със стоки. През месец юли 40 пр.н.е. докато Агрипа се занимава с организирането на Ludi Apollinares (ежегодни тържествени игри в чест на бог Аполон) Секст започва нахлуване в Южна Италия. Агрипа напредва за да го пресрещне принуждавайки го да отстъпи.[31][32] Въпреки това триумвиратът се оказва нестабилен и през месец август 40 пр.н.е. и Секст и Марк Антоний нападат Италия (но не като съюзници). Агрипа успешно успява да си върне Сипонто от Антоний, което помага да се сложи край на конфликта.[33][34] Агрипа е един от посредниците, чрез които Антоний и Октавиан се споразумяват за нов мир. По време на преговорите Октавиан научава, че Квинт Руф е имал намерение да го предаде в полза на Антоний, което довежда до преследването на Руф и смъртта му (не е ясно дали хората на Октавиан са го убили или Руф е предпочел да се самоубие).[35] След смъртта на Руф, Агрипа става главният генерал на Октавиан.[36]

Управител на ГалияРедактиране

През 39 или 38 пр.н.е Октавиан назначава Агрипа за управител на Трансалпийска Галия,[35] на мястото на Квинт Руф. Заради сътресенията в Римската република последвали след галските войни, на Галия се обръща твърде малко внимание, което води до бунт на аквитаните – племена, които населявали земите на днешна Югозападна Франция. До края на 38 пр.н.е. Агрипа успява да сложи край на бунта.[37]

Агрипа става вторият римски военачалник след Цезар, който пресича река Рейн.[38][39] Той провежда кампания срещу свебите, германско племе, което се слави като изключително агресивно.[29] След успешната кампания преселва племето уби на западния бряг на река Рейн и основава селището Ara Ubiorum.[29] Агрипа строи и няколко нови пътя – един от Лугдунум до Аквитания, един до Горен Рейн в североизточните части на провинцията и един от Лангър (столица на племето лингони) в северна посока, където пътя се разделя на две: на северозапад до Реймс и на север до Трир.[29] Намерени италиански амфори за вино в градовете свързвани от тези пътища, показва, че освен за преминаване на римските легиони, пътищата са се използвали и за търговия.[29] Строежа на нова инфраструктура и победите на Агрипа, особено срещу аквитаните, имат голям принос за укрепването на властта на Октавиан.

През този период, или малко след това, Агрипа сключва брак с Цецилия Атика, дъщеря на Тит Помпоний Атик – близък приятел на Цицерон.[40] Този брак е уреден от Марк Антоний.[41] Освен, че съпругата му е с благородно потекло, бракът има и финансова страна, бащата на Атика е човек от конническото съсловие и е изключително богат.

КонсулРедактиране

През 37 пр.н.е. Агрипа е повикан от Октавиан да се завърне в Рим за да стане за пръв път консул, въпреки че е далеч по-млад от минималните 43 години, които се изискват за поста. Завръщането му е продиктувано и заради това, че Октавиан е претърпял няколко много сериозни военноморски загуби от Секст Помпей и се нуждаел от своя приятел да осигури бъдещата стратегия.[42] Агрипа се отказва от полагащия му се триумф за подвизите му в Галия, тъй като смятал, че е неуместно да празнува докато приятелят му се намира в толкова трудна ситуация.[38][39][43] Той не губи време и се заема с подготовка за противодействие на пиратите.[43]

Война срещу Секст ПомпейРедактиране

 
Монета на Агрипа и бог Нептун

Първата задача на Агрипа е да построи сигурно и безопасно пристанище за своя флот. За тази цел съединява Лукринското езеро и езерото Аверно с канал. От така създаденото вътрешно пристанище чрез канал се достигало до морето.[43][44] Новият пристанищен комплекс е кръстен „Порт Юлий“ в чест на Октавиан.[43][45] Пристанището се свързвало с два тунела с колонията Куме,[46] по този начин Агрипа е в състояние да превозва провизии без риск за сигурността им.[46] Агрипа освобождава около 20 000 роби, на които е позволено да служат като моряци.[47][48] Новосъздаденото пристанище му позволява да тренира новите попълнения и да строи нови кораби без да се притеснява от пиратски нападения.[46] Генерала е отговорен и за технологичните подобрения, включващи по-големи кораби и подобрена форма на абордажна кука.[49][50][51][52]

През 36 пр.н.е. армиите на триумвирата започват тристранна атака срещу Секст Помпей, който контролира Сицилия.[53] Октавиан атакува от север, сили под командването на лейтенанта му Статилий Тавър атакуват от изток, Лепид трябвало да атакува от запад.[53] По това време се разразява буря, която нанася тежки щети на флота на Октавиан. Само Лепид успява да достигне Сицилия и обсажда един от лейтенантите на Помпей на име Плиний Руф в Лилибей.[53] След провала на първата атака, Агрипа поема командването и нанася поражение на Попмей в битка при Миле.[54][55] По-късно Агрипа печели решителната битка при Наулох с която се слага край на съпротивата на Секст Помпей. Срещу 300 римски кораба се сражават 300 съда пиратска флотилия, от които само 17 успяват да се спасят.[55] Самият Секст Помпей бяга в Мала Азия, където по-късно е убит от хора на Антоний,[56][57] а част от силите му се присъединяват към Октавиан.[55] Плиний Руф, който командва осем легиона се насочва на изток към Месана следван от Лепид. Агрипа и Лепид достигат до града едновременно. Агрипа настоява силите им да изчакат Октавиан преди да предприемат някакво действие,[55] но Лепид не се съобразява с искането му и започва преговори с Плиний Руф. След като силите на бившия лейтенант на Помпей се присъединяват към Лепид, под негов контрол са около 22 легиона.[55]

 
Монета в профил на Агрипа с морска корона

Лепид не е командвал по-голяма армия от години. Вероятно това е и причината да се възползва от силата на легионите си и да поиска контрола над цяла Сицилия,[58] въпреки че великодушно се съгласява да размени Сицилия и управлението на контролираната от него провинция Африка за Нарбонска Галия, Далечна и Близка Испания, които са под контрола на Октавиан.[58] Тези искания на Лепид, дават основание на Октавиан да обвини колегата си триумвир в опит за заграбване на Сицилия и подклаждане на бунт. Легионите на Лепид се присъединяват към Октавиан.[58] Октавиан едностранно и без да се допита до Антоний,[58] позволява на Лепид да запази живота и имуществото си, както и титлата Понтифекс максимус, но го изключва от триумвирата, изпраща го в изгнание и го отстранява от командването на провинциите му, които преминават под контрола на Октавиан.[58] Самият Агрипа е награден за победата си над пиратите с морска корона, декорирана с корабни бордове (на латински: corona navalis), изобразяван по-късно с нея на монети. По този повод Дион Касий отбелязва: „Това беше украшение не давано на никой преди или след това“.[59]

С края на тази война Октавиан ефективно премахва опасността от Секст Помпей и конкуренцията на Емилий Лепид,[58] но не всичко в републиката е уредено. След години борбата за власт между Антоний и Октавиан ще прерасне в т.нар. последна война на Римската република, в която Агрипа има решителна роля.[60]

Публична дейностРедактиране

През 35 и 34 пр.н.е. Агрипа участва в малки военни кампании, но през есента на 34 пр.н.е. той се завръща в Рим.[61] Скоро след това през 33 пр.н.е. Агрипа е назначен за едил и започва ремонти на пътищата и подобрения на инфраструктурата на града. Реставрира и строи много сгради и акведукти – Аква Юлия[62] и ремонта на Аква Марция, един от главните водопроводи на Рим.[63][64] Разширява и почиства градската канализация (Cloaca Maxima),[29] издига бани и цветни градини, покровителства публичните изложби на произведения на изкуството.[65]

Назначението му за едил е необичайно, тъй като Агрипа е бивш консул, а в едно нормално развитие на кариерата (cursus honorum), бивши консули никога не са заемали по-нисшия пост едил. Това назначение показва, че Октавиан имал нужда от доверен и способен човек, който да се заеме с належащите проблеми на града.[29]

Война срещу Марк АнтонийРедактиране

През 32 пр.н.е. започва война между Октавиан и Антоний, което принуждава Агрипа да се завърне към военните си функции. Армията на Марк Антоний и Клеопатра наброява: 100 хиляди войници пехота, 12 хиляди конници и 370 кораба, с която те се насочват към Италия. Агрипа събира флота и превзема стратегически важният град Метони в Месения разположен на югозапад от Пелопонес, после се отправя на север и превзема Коркира. След това Октавиан идва със силите си в Коркира и създава военноморска база.[66][67][68] Антоний изтегля корабите и войниците си към Акциум, където Октавиан се отправя да го срещне. Междувременно Агрипа побеждава Квинт Насидий, един от командирите на Антоний в морска битка при Патра.[69] Дион Касий разказва, че когато Агрипа се отправил да се присъедини към силите на Октавиан близо до Акциум налетял случайно на Гай Созий един от лейтенантите на Антоний, който провеждал изненадваща атака срещу Луций Тарий – поддръжник на Октавиан.[70][71] Неочакваното пристигане на Агрипа обърнало битката в полза на Тарий.[72][73]

Според Дион Касий, когато наближила решителната битка Октавиан получил информация, че Антоний и Клеопатра ще се опитат да пробият блокадата и да избягат.

Отначало Октавиан мислил да пропуснат командните им кораби да преминат, изтъквайки, че те ще могат да ги достигнат със своите леки съдове, а останалите вражески кораби щели да се предадат, когато видят малодушието на бягащите Антоний и Клеопатра. Агрипа възразил, че въпреки по-големите си размери корабите на Антоний могат да се движат по-бързо от тези на Октавиан, ако опънат платната си, а и сега имали прекрасна възможност за битка, защото флота на Антоний бил ударен от буря. Октавиан решил да последва съвета на приятеля си.[74]

На 2 септември 31 пр.н.е. Антоний и Клеопатра със 170 кораба и 22 хиляди добре въоръжени войника решават да пробият морската блокада на Агрипа.[57] Флотът на Антоний се състои от тежки и неповратливи триреми, в същото време флотът на Агрипа бил организиран съвсем различно от времето, когато водил война със Секст Помпей. Основно се състоял от леки и бързоходни кораби (либурни и биреми), подобни на корабите използвани от пиратите.[57] Агрипа снабдил корабите си с допълнителна броня против тарани,[57] също така с метателни оръжия и абордажни куки – харпакс, собствено изобретение, състоящо се от дървена греда дълга около 2,2 m. обкована с железни ленти. От двете си страни гредата имала дебели метални пръстени. На единия пръстен била прикрепена остра желязна кука, а на другия пръстен били закачени множество здрави въжета, които се свързвали с изстрелваща машина. Харпаксът се изстрелвал към близкия борд на вражеският кораб в който се захващал, след което корабът е издърпван с лебедка и взиман на абордаж от римските войници. Ако куката се е закачила на далечния борд, вражеският съд дори е можел да бъде преобърнат. Също така устройството е можело да унищожи и такелажа на противникови кораб.[57]

Бавно подвижните кораби на Антоний не могли да противодействат на бързите кораби на Агрипа. По-голямата част от флота на Антоний била потопена или се предала, а самите Антоний и Клеопатра с леки кораби успели да се изтеглят в Египет. Разбрали за тежкото поражение пълководците на Антоний решили да се предадат на Октавиан. Антоний се самоубива, а войските на Октавиан завземат отначало Гърция, а после Сирия и Египет.

Победата при Акциум дава на Октавиан цялата власт над териториите на Рим, тя е възможна благодарение най-вече на Агрипа.[60]

Агрипа и император АвгустРедактиране

 
Денарий на Октавиан Август и Марк Агрипа

През 29 г. Октавиан се завръща в Италия, където в Рим му е устроен тридневен триумф. Самият Агрипа получава небесно син вексилум – знак за изключителни заслуги заради победата си в битката при Акциум.[57][75] През 28 пр.н.е. става за втори път консул и заедно с Октавиан, правят преброяване на населението. През 27 пр.н.е. Агрипа получава трети консулски мандат. В същата година сенатът присъжда титлата император на Октавиан Август, която Октавиан приема въпреки съвета на Агрипа. Пълководецът посъветвал своя приятел да не унищожава републиканските порядки.[76] Агрипа заедно с Гай Меценат активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на принципат, която продължава чак до така наречената „криза на третия век“ и зараждането на формата на домината.

От 27 до 24 пр.н.е. Август е в Испания и командва Кантабрийската война. През това време Агрипа остава в Рим и в отсъствието на императора е начело на държавата.[77] Императора жени Агрипа за своята племенница Клавдия (съдбата на първата жена на Агрипа не е известна), като по този начин Агрипа става възможен наследник на Октавиан.[78][79] През 24 или 23 пр.н.е Октавиан заболява тежко и дава пръстена си с императорския печат на Агрипа.[80][81] В този период Агрипа организира и брачната церемония между Марк Клавдий Марцел и дъщерята на Август, Юлия.[77]

Управител на СирияРедактиране

Влиянието на Агрипа над императора е причината за ревност от страна на Марк Клавдий Марцел (племенник на Октавиан), ревност вероятно подклаждана от интригите на третата съпруга на Октавиан – Ливия.[82]

Традиционно се твърди, че в резултат на тази ревност Агрипа напуска Рим.[83] Август прави свой приемник племенника си, а Агрипа привидно е изпратен като губернатор в Сирия – един вид „благородно изгнание“,[82] но той заминава от Рим за остров Лесбос, от където управлява провинцията чрез легат.[83][84][85] Въпреки че ако се поставят събитията в контекста на политическата криза от 23 пр.н.е., изглежда малко вероятно когато е изправен пред сериозна опозиция, император Август да изпрати в изгнание човек, който командва по-голямата част от римската армия.[83] Далеч по-вероятно е „изгнанието“ на Агрипа да е добре преценено политическо позициониране на верен офицер с командването на значителна армия, като резервен план, в случай че постигането на плановете му през 23 пр.н.е. се провали и Октавиан се нуждае от военна подкрепа.[86][87] Някои историци смятат, че по това време Агрипа е бил на тайна мисия и преговарял с Партското царство за връщането на щандарти на римски легиони пленени в битката при Кара.[83] След като Марк Клавдий Марцел умира и Август решавайки, че няма да може да се справи сам с държавните дела, връща Агрипа начело на Сицилия, а после в Рим.[84]

В Галия и ИспанияРедактиране

 
Римският театър в Мерида, Испания e построен между 16 и 15 пр.н.е, под патронажа на Марк Агрипа[88]

През 21 пр.н.е. се смята, че по съвет на Меценат,[87][89][90] Октавиан Август с цел засилване още повече връзката между тях решава да направи Агрипа свой зет, заставя го да се разведе с жена си Клавдия и да се ожени за дъщерята на Октавиан – Юлия,[91][92][93] вдовица на Марцел известна както със своята красота, така и със своя разюздан живот и разточителство. През 20 пр.н.е. Агрипа заминава за Галия където реформира системата на управление и данъците на провинцията, също така строи пътища и акведукти. През този период завършва строежа на Аква Вирго[94] и започва изграждането на храма Мезон Каре в Ним.[77] През 19 пр.н.е. Агрипа потушава въстанието на кантабриите в Испания (Кантабрийска война).[84] Въпреки това, в съответствие с обичайната си скромност, не обявява своята победа с помпозни писма до сената, нито приема триумфа който Август му предлага.[95][96]

Последни годиниРедактиране

През 18 пр.н.е. Август назначава Агрипа за трибун и съуправител, в следващите години заедно организират празници в чест на възраждането на Рим.[57] През 17 пр.н.е. Август осиновява синовете на Агрипа – Гай Цезар и Луций Цезар, вероятно с мисъл да го наследят,[77][97] самият Агрипа за втори път е назначен за губернатор на източните провинции. За две години неговото внимателно и разсъдливо управление му донася голяма популярност, особено сред еврейското население.[82] Така Агрипа успява да възстанови римският контрол над Херсонес (сега Крим). В този период се среща в Юдея с цар Ирод Велики и принася в жертва 100 бивола в Йерусалим.[77]

През 14 пр.н.е. Агрипа се завръща в Рим и получава длъжността трибун за още пет години,[98] а също и върховната власт над всички държавни провинции.[57] През 13 пр.н.е. Агрипа се отправя на поход за завземане на територията в района на Дунав (бъдещата провинция Панония), по това време заболява тежко, връща се в Италия,[98] и през месец март 12 пр.н.е. умира в Кампания на 51-годишна възраст.[57][99][100] Октавиан Август организира пищно погребение в негова чест, а самия той е цял месец в траур.[101] Императора лично съблюдава обучението на всички деца на Агрипа след смъртта му. Въпреки че Агрипа е построил гробница за себе си, Октавиан слага останките на приятеля си в своя собствен мавзолей.[102]

НаследствоРедактиране

 
Пантеона в Рим е построен от император Адриан на мястото на стария пантеон построен от Агрипа. На неговата фасада е изписано: M•AGRIPPA•L•F•COS•TERTIVM•FECIT, което значи: „Марк Агрипа, син на Луций, го построи по време на третото си консулство“

Агрипа не е известен само заради военните си победи, но и с това, че по време на неговото управление са построени много архитектурни съоръжения. През 33 пр.н.е. Агрипа е едил и извършва много ремонти, строителни дейности и подобрения на инфраструктурата на Рим. През 27 пр.н.е. по време на третото си консулство и в памет на битката при Акциум, Агрипа построява Римския Пантеон.[103] През 80 г. оригиналната постройка, както и много други сгради са унищожени от голям пожар. Император Адриан използва проекта на Агрипа да построи свой собствен пантеон, който е оцелял до наши дни в Рим. Посвещението на по-късната постройка, която е построена около 125 г. запазва текста на надписа от сградата на Агрипа.[103][104] Думите на император Август: „Намерих Рим от тухли, а ви го оставям от мрамор“,[105] се дължат до голяма степен и на дейностите, извършени от Агрипа по времето, в което заема постовете консул и едил.

Агрипа е известен още като човек, който се интересува от география.[82] Под негово ръководство мечтата на Юлий Цезар за картографиране на цялата Римска империя е осъществена. Той създава кръгла диаграма на територията, която по-късно е възпроизведена от мрамор при Август. Копие на тази карта е поставена на колонадата на Агрипа в Рим, построена в негова чест от сестра му Випсания Пола.[77][82] Всеки, който напускал Рим по Виа Фламиния, можел да види тази карта и да разбере колко голяма е империята, а когато се минело и покрай Ara Pacis, можело да се разбере, че тази империя дължи всичко на Октавиан Август и неговия добър приятел Агрипа.[77]

Бракове и децаРедактиране

Агрипа има няколко деца от трите си брака:

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Plate, William, редактор: Smith, William. Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology – Agrippa, Marcus Vipsanius. Бостън, Little, Brown and Company. p. 77 – 80. Архивиран от оригинала на 5 декември 2012. (на английски)
  2. Conlin, Diane Atnally. The Artists of the Ara Pacis: The Process of Hellenization in Roman Relief Sculpture. The University of North Carolina Press, 1997. ISBN 0-8078-2343-0. p. 3. (на английски)
  3. Йона Лендеринг. M. Vipsanius Agrippa (1). // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  4. Велей Патеркул. Римска история – книга II, глава 96. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  5. Велей Патеркул. Римска история – книга II, глава 127. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  6. Дион Касий. Римска история – книга 54.28.3. // Посетен на 30 април 2022. Дион Касий посочва датата на смъртта на Агрипа през късния март на 12 пр.н.е. (на английски)
  7. Плиний Стари. Естествена история – книга 7.46. // Посетен на 30 април 2022. Плиний Стари посочва, че той умира „на петдесет-петдесет и една години“. Според Плиний, дата на раждането на Агрипа е в периода между март 64 и март 62 пр.н.е.; В календар от Кипър или от Сирия, се посочва месец който носи името „Агрипа“ – започва от 1 ноември, което може да значи, че това е месеца на раждането му. Виж: Reinhold с. 2 – 4 и Roddaz с. 23 – 26 (на латински)
  8. Reinhold 1933, с. 9.
  9. Roddaz 1984, с. 23.
  10. Samuel Ball Platner, Oxford University Press, 1929.. Pantheon. // Посетен на 30 април 2022. Надпис на пантеона в Рим: M·AGRIPPA·L·F·COS·TERTIVM·FECIT (на английски)
  11. Nuorluoto, Tuomo. Roman Female Cognomina: Studies in the Nomenclature of Roman Women. Uppsala University, 2021. ISBN 978-91-506-2858-6. p. 154. (на английски)
  12. Gabriel, Richard A. Great Generals of the Ancient World: The Personality, Intellectual, and Leadership Traits That Made Them Great. Pen and Sword, 2017. ISBN 9781473859104.
  13. Powell, Lindsay. Marcus Agrippa: Right-hand Man of Caesar Augustus. Pen and Sword, 2015. ISBN 9781473853812.
  14. Adam Wright, Frederick. Marcus Agrippa: Organizer of Victory. G. Routledge & sons, Limited, 1937. p. 9. (на английски)
  15. Николай от Дамаск. Живота на Август, 7. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  16. Cosme 2005, с. 15.
  17. Reinhold 1933, с. 13 – 14.
  18. Roddaz 1984, с. 34 – 35.
  19. Светоний. Живота на Август, 94.12. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  20. Cosme 2005, с. 18.
  21. а б Велей Патеркул. Римска история – книга II, глава 59.5. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  22. Cosme 2005, с. 20.
  23. Николай от Дамаск. Живота на Август, 16 – 17. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  24. Николай от Дамаск. Живота на Август, 30. // Посетен на 30 април 2022. Има спекулации, че Агрипа е сред преговрящите, които печелят подкрепата на македонските легиони от Антоний за Октавиан, но няма преки доказателства за това; виж Reinhold, с. 16. (на английски)
  25. Велей Патеркул. Римска история – книга II, глава 69.5. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  26. Плутарх. Живота на Брут, 27.4. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  27. Мавър Сервий Хонорат. Коментари по „Енеида“ от Вергилий, 8.682. // Посетен на 30 април 2022. Споменато от Мавър Сервий Хонорат и от Вергилий, но е необходимо условие за заемане поста на градски претор през 40 пр.н.е. Roddaz в с. 41 посочва датата – 43 пр.н.е. (на латински)
  28. Плиний Стари. Естествена история – книга 7.148. // Посетен на 30 април 2022. (на латински)
  29. а б в г д е ж з Йона Лендеринг. M. Vipsanius Agrippa (2). // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  30. Reinhold 1933, с. 17 – 20.
  31. Дион Касий. Римска история – книга 48.20. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  32. Reinhold 1933, с. 22.
  33. Дион Касий. Римска история – книга 48.28. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  34. Reinhold 1933, с. 23.
  35. а б Cosme 2005, с. 68.
  36. Reinhold 1933, с. 23 – 24.
  37. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 25.
  38. а б Reinhold 1933, с. 25 – 29.
  39. а б Дион Касий. Римска история – книга 48.49. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  40. Reinhold 1933, с. 35 – 37.
  41. Корнелий Непот. Живота на видните командири XXV. Тит Помпоний Атик, глава XII. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  42. Cosme 2005, с. 76.
  43. а б в г Cosme 2005, с. 77.
  44. Reinhold 1933, с. 29 – 32.
  45. Светоний. Живота на Август, 16.1. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  46. а б в Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 27 – 28.
  47. Cosme 2005, с. 78.
  48. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 27.
  49. Апиан. Граждански войни – книга V, глава 106. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  50. Апиан. Граждански войни – книга V, глава 118 – 119. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  51. Reinhold 1933, с. 33 – 35.
  52. Cosme 2005, с. 80.
  53. а б в Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 34.
  54. Cosme 2005, с. 80 – 81.
  55. а б в г д Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 35.
  56. Дион Касий. Римска история – книга 49.18. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  57. а б в г д е ж з и Скрицкий 2003, с. 25.
  58. а б в г д е Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 36.
  59. Дион Касий. Римска история – книга 49.14.3. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  60. а б Reinhold 1933, с. 57 – 58.
  61. Reinhold 1933, с. 45 – 47.
  62. Samuel Ball Platner. Aqua Julia. // Oxford University Press, 1929. Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  63. Samuel Ball Platner. Aqua Marcia. // Oxford University Press, 1929. Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  64. Rehak, Paul. Imperium and cosmos. The University of Wisconsin Press. ISBN 0-299-22010-9. p. 31. (на английски)
  65. Дион Касий. Римска история – книга 49.42 – 43. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  66. Павел Орозий. История против езичниците, книга 6, глава 19.6 -7. // Посетен на 30 април 2022. (на латински)
  67. Дион Касий. Римска история – книга 50.11.1 – 12.3. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  68. Reinhold 1933, с. 53 – 54.
  69. Дион Касий. Римска история – книга 50.13.5. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  70. Kuntz Gilliam, Olive. The Memoirs of Augustus. 1965. p. 179. (на английски)
  71. S. Broughton, T. Robert. The Magistrates of the Roman Republic. 1965. p. 422 – 423. (на английски)
  72. Велей Патеркул. Римска история – книга II, глава 84.2. // Посетен на 30 април 2022. „Агрипа... преди последния конфликт победи два пъти флотата на врага“ (на английски)
  73. Дион Касий. Римска история – книга 50.14.1 – 2. // Посетен на 30 април 2022. Дион Касий допуска грешка с твърдението си, че Созий е убит, тъй като той всъщност се сражава и оцелява в битката при Акциум (Reinhold, с. 14 и 54) (на английски)
  74. Дион Касий. Римска история – книга 50.31.1 – 3. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  75. Maxfield, Valerie A.. The Military Decorations of the Roman Army. University of California Press, 1981. p. 82. (на английски)
  76. Дион Касий. Римска история – книга 52.2 – 5. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  77. а б в г д е ж Йона Лендеринг. M. Vipsanius Agrippa (3). // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  78. Плутарх. Живота на Антоний, 87.2. // Посетен на 1 май 2022. (на английски)
  79. Дион Касий. Римска история – книга 53.1. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  80. Eder 2005, с. 25.
  81. Eck 2003, с. 56.
  82. а б в г д е ж 1911 Encyclopædia Britannica. Agrippa, Marcus Vipsanius. // Уикиизточник  . Посетен на 1 май 2022. (на английски)
  83. а б в г Magie Jr., David. The Mission of Agrippa to the Orient in 23 BC. Classical Philology, 1908. p. 145 – 152. (на английски)
  84. а б в Тиханович Ю.Н. 2005.
  85. Cosme 2005, с. 173.
  86. Cosme 2005, с. 166 – 167.
  87. а б Roddaz 1984, с. 351 – 353.
  88. Roman Theatre. // Turismo Mérida. Посетен на 4 май 2022. (на английски)
  89. Дион Касий. Римска история – книга 54.6. // Посетен на 30 април 2022. „ти го направи толкова могъщ, че той трябва или да ти стане зет, или да бъде убит“ (на английски)
  90. Cosme 2005, с. 169 – 170.
  91. Светоний. Живота на Август, 63. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  92. Дион Касий. Римска история – книга 54.6.5. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  93. Reinhold 1933, с. 67 – 68, 86 – 87.
  94. Samuel Ball Platner. Aqua Virgo. // Oxford University Press, 1929. Посетен на 1 май 2022. (на английски)
  95. Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 166.
  96. Дион Касий. Римска история – книга 54.11.2 – 6. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  97. Дион Касий. Римска история – книга 54.18.1. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  98. а б Дион Касий. Римска история – книга 54.28. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  99. Cosme 2005, с. 207 – 208.
  100. Roddaz 1984, с. 485.
  101. Cosme 2005, с. 208.
  102. Дион Касий. Римска история – книга 54.28.5. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  103. а б Wilson-Jones 2003, с. 179 – 182.
  104. MacDonald 1976, с. 9.
  105. Дион Касий. Римска история – книга 56.30.3. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)
  106. Светоний. Живота на Август, 63.1. // Посетен на 30 април 2022. (на английски)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране