Тодор Богданов
Тодор (Тоде) Петров Богданов е български революционер – анархист, един от солунските атентатори.[1]
Тодор Богданов | |
български революционер | |
Роден |
неизв.
|
---|---|
Починал | не по-рано от 1938 г.
|
Семейство | |
Братя/сестри | Георги Богданов |
Биография
редактиранеТодор Богданов е роден във Велес, тогава в Османската империя, в богатото семейство на Петър Богданов – касиер на велешкото българско читалище „Просвещение“. Учи в Солунската българска мъжка гимназия.[2] Брат му Георги Богданов също се занимава с революционна дейност. Тодор Богданов влиза в кръжока на гемиджиите. Заедно с Константин Кирков симулират отвличане и успяват да вземат доста пари за Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]
Участва в Солунските атентати на 29 април 1903 година, като заедно с брат си Георги хвърлят ръчни бомби пред кафе „Нийона“. След атентатите успява да се добере до Велес, където се укрива. След това престава да се занимава с революционна дейност.[5]
В 1938 година е избран в ръководството на Велешкото благотворително братство.[6]
Родословие
редактиранеПетър Богданов | |||||||||||||||||||||||||||||||
Тодор Богданов (? - след 1938) | Георги Богданов (1879 - 1939) | Роксандра Богданова (1871 - ?) | Илия Попстефанов (1866 - 1936) | ||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 150.
- ↑ Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 12.
- ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 346.
- ↑ Татарчев, Христо. Д-р Христо Татарчев : Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1989. с. 361.
- ↑ Стефанова, Невена. Две далечни светлини (Страници от семейния архив). София, Български писател, 1987. с. 20.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 548 – 549.