Отваря главното меню

Павел Поцев (Попов) Шатев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от Солунските атентатори, а по-късно и един от създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), масон.[1] Известен е с псевдонимите Георги Манасов и Кратовалиев.[2][3]

Павел Шатев
български революционер

Роден
Починал
30 януари 1951 г. (68 г.)
Подпис Pavel Shatev Signature (vectorized).svg
Павел Шатев в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Ранни годиниРедактиране

Павел Шатев е роден на 2 юни 1882 г. в град Кратово, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование завършва в родния си град, след което учи в III-класното училище в Скопие. Средното си образование (тогава от IV до VII клас) завършва в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ през учебната 1899/1900 година, като успешно полага матура.[4] През учебната 1901-1902 година е назначен за учител в Лесново.[5]

Участва в групата на гемиджиите, която извършва Солунските атентати през 1903 година. Заловен е и е осъден на смърт, по-късно присъдата му е заменена с вечно заточение в областта Фезан, Либия. През 1908 година е амнистиран и се връща да преподава в Солунската българска търговска гимназия. Впоследствие учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. След това учителства и упражнява журналистическа дейност като през 1912 година участва в списването на вестник „Беломорец“, близък до ЦК на ВМОРО. Става свидетел на разрушаването на Солунската българска мъжка гимназия от гръцки войски на 18 юни 1913 година и казва:

около 15 000 тома от библиотеките на българските гимназии и училища бидоха разграбени, разхвърляни по улиците, където гръцки тълпи се гавреха със славянската и българската писменост, като ги изгаряха на цели купища. През това време ние лично гледахме това варварско зрелище, как немилостиво и дивашки се хвърляха по улиците ценни книги, отбрани съчинения и редки пергаменти[6].

Взима участие в Първата световна война, по време на която изпълнява задачи на военното контраразузнаване (Военно-полицейската секция при Щаба на Българската армия) в Ниш.[7]

След Първата световна война Шатев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[8]

През 1920 година е назначен за управител на Мъстанлийска околия.

Политическо развитиеРедактиране

През декември 1921 година, на първия конгрес на Македонската емигрантска федеративна организация е избран за неин председател. Поддържа добри контакти с правителството на Александър Стамболийски. В 1922 година Шатев чрез мисията на Руския червен кръст в България свързва МФО и Коминтерна и през юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.[9] В 1923 година става член на партията на Никола Генадиев Народно единство.[10]

По-късно същата година емигрира във Виена, където се свързва със съветското посолство и се поставя в услуга на Коминтерна като разузнавач.[11]

На 1 октомври 1925 година Шатев присъства на Учредителната конференция на ВМРО (обединена) представител на македонските братства в България и на македонската емиграция в Турция.[12] На конференцията Шатев говори, че организацията трябва да действа сред населението, сред емиграцията в България и сред емиграцията в чужбина. Също така според него не само Майският манифест може да се използва като идейна основа, а и Меморандумът на Илинденската организация.[13] В 1926 година Шатев пристига в Цариград, където се опитва да създаде комитет на организацията под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но този опит е провален от дейци на ВМРО.[14]

На първата обща редовна конференция, свикана през есента на 1929 г. в Берлин, става и официално разцепление. Част от дейците на ВМРО (обединена), сред които Павел Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и на конференция в Цариград правят опит да създадат нова организация. През 1931 г. Шатев се връща в България а от 1934 г. година работи като адвокат, в което време се отдава и на публицистика. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).[15]

На 1 ноември 1938 година Шатев публикува „Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“ с искане за създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“.

В годините на Втората световна война 1939–1945 се занимава с комунистическа конспиративна дейност. През 1941 година е интерниран, а през 1942 г. е арестуван и осъден отново на смърт, но смъртната му присъда е заменена с 15 години затвор. Павел Шатев излиза на свобода на 8 септември 1944 г., когато е освободен от Кюстендилския затвор поради амнистия.[16]

Следвоенен периодРедактиране

 
Павел Шатев със съпругата си Вера Шатева, 1921 г. Фото Иван Карастоянов

След края на войната се установява във Вардарска Македония и участва в политическия ѝ живот. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[17]. На 27 октомври 1944 година е делегат на АСНОМ. Със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България Шатев е утвърден за член на Македонския научен институт[18]. В първото македонско правителство (1945) е избран за министър на правосъдието, а през 1946 г. за подпретседател на Президиума на АСНОМ. На първите избори за парламент на Югославия е избран за народен представител.

През есента на 1946 година Павел Шатев пише жалба до българското посолство в Белград, в която твърди, че македонският език се сърбизира, че се прогонва българският език и иска намесата на Георги Димитров.[19]

 
„Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“, искащо „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“, подписано от Туше Делииванов, Павел Шатев и Божин Проданов, 1 ноември 1938 г.

Изпаднал вече в немилост, след Резолюцията на Информбюро и разрива между Тито и Сталин, на 1 октомври 1948 година Павел Шатев и Панко Брашнаров пишат изложение за положението във Вардарска Македония до ръководителите на СССР и България Сталин и Димитров.[19] В 14 точки те разкриват пълната картина на терора в Титова Македония. Обявяват се против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония. Обвиняват ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ, и проява на краен сръбски национализъм. Алармират, че азбуката на македонски език нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. Че македонската комунистическа партия действа изцяло в интерес на ЮКП и са забранени всички книги и вестници, с изключение на сръбските, а българските особено са забранявани. Забранявани са също и песните. Пишат още, че:

..да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание[20]

Павел Шатев пише още, че:

...наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП, биват смятани за „несъзнателни и българофили“...[21]
 
Павел Шатев

През септември 1948 година Шатев информира втория секретар на българското посолство в Белград, че смята за грешка текста в Резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к), в която се говори за българско малцинство в Македония, тъй като народът в голямата си част се чувства български.[22]

През 1949 е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. В затвора в Скопие е задържан 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. На 30 януари 1951 г. Шатев е намерен мъртъв на битолското сметище.

 
Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ. По спомени на Павелъ Шатевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1927.

Автор на книгите „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“, „Националните малцинства и самоопределението на народите. Трагедията на Балканите“ и други.

Петър Карчев, приятел на Шатев и деец на ВМРО (обединена), пише за него:

Павел Шатев, бидейки високо честен човек, стана жертва на своята наивност, като в първите моменти от създаването на сегашната „федеративна“ република Македония повярва, че в идеята за „македонска нация“ не се съдържа никакво коварство. Обаче развитието на нещата отвори очите на Павел Шатев - той с време разбра, че Македония наново е жертва на банда политически аферисти, че нейното „освобождение“ е една фикция. Кулишевци и Димитър Влаховци бяха продали злочестното македонско население, в мнозинството си чисто българско, на сръбския шовинизъм. Павел Шатев нададе тревожен вик, но биде хвърлен в Битолския затвор. Изтезан морално и физически, този честен син на Македония и доблестен борец падна тежко болен и няколко дни след като го пуснаха от затвора се помина.[23]

ФамилияРедактиране

Шатев е женен за Вера Шатева (1898 – 1962), сестра на Петър Мърмев.[24] Павел Шатев има две дъщери, които дълги години живеят в Загреб. Милка Шатева почива на 27 януари 2013 година в хърватската столица на 92-годишна възраст.[25]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  3. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 27, 56.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  5. Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 15.
  6. Шатев, Павел. Бележки върху българската просвета, стр.346
  7. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912-1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 33.
  8. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1. Издателство на Българската академия на науките, 1993. с. 65.
  9. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 - 1924, Македония, София, 1992, стр. 101.
  10. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 716. ISBN 954321056X
  11. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.262-264
  12. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 42.
  13. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 45.
  14. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 63.
  15. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 235.
  16. Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 282-283.
  17. Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
  18. Гребенаров, Александър, Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006 г., стр. 399
  19. а б Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 50.
  20. Панко Брашнаров и Павел Шатев за обстановката във Вардарска Македония през 1944-1948 г. — изложение до ВКП(б)
  21. по материали от „Убийство червено“ на Христо Троански, от Коста Църнушанов и др
  22. Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 137.
  23. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 729 - 730. ISBN 954321056X
  24. Парцел 9. // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  25. в. „Дневник“, 30 януари 2013