Тодор Дечев

Тодор Дечев
	Тодор Дечев
български просветен деец
Роден	неизв. Разград, Османска империя
Починал	неизв.
Подпис

Тодор Дечев е български просветен деец и общественик от късното Българско възраждане в Македония.

Биография

Тодор Дечев е роден в Разград, днес в България, тогава в Османската империя.^[1] През 1889 г. учи химия в Загребския университет, Австро-Унгария.^[2] Започва работа като учител и преподава дълги години в българските училища в Солун, тогава в Османската империя. От 1909 до 1912 година доктор Тодор Дечев е директор на Солунската българска мъжка гимназия като същевременно преподава в гимназията в учебните 1909 - 1910 година и 1912 - 1913 година.^[3]^[4] В 1912 - 1913 година е директор на Солунската българска търговска гимназия.^[5]

След установяването на гръцка власт в Солун и Междусъючническата война през юни 1913 година, гръцките власти закриват гимназията в града и учителите и учениците се установяват в останалата в България Струмица, която е полуопожарена. В Струмица пристига доктор Тодор Дечев, който да възстанови гимназията като нов директор. Дечев успява да организира възстановяването със стари ученици от Солун и нови от старите предели на царството. На следната 1913/1914 година Дечев става окръжен училищен инспектор на мястото на Петрович.^[1]^[6]

Бележки

↑ ^а ^б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 164.
↑ Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2012, стр. 177.
↑ Николов, Стоян. „Съдбата на българите в Солун преди и по време на Балканските войни (1912–1913 г.)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2008, стр. 70.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 119.
↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.

Антон Попстоилов	→	директор на Солунската българска мъжка гимназия (1909 – 1912)	→	Георги Белев
Георги Белев (в Солун)	→	директор на Струмишката гимназия (1913 – 1914)	→	Димитър Галев

[светилник_164-1] а ^б „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 164.

[2] Танчев, И. Австро-унгарският принос в подготовката на българска интелигенция с европейско образование (1878–1912). Втора част. – Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2012, стр. 177.

[3] Николов, Стоян. „Съдбата на българите в Солун преди и по време на Балканските войни (1912–1913 г.)“. Списание „Македонски преглед“, кн. 2, София, 2008, стр. 70.

[Кандиларовъ_85-4] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 85.

[Кандиларовъ_119-5] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 119.

[Александрова_127-6] Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]