Димитър Галев (революционер)
Тази статия е за революционера от Велес. За историка от Струмица вижте Димитър Галев (историк).
Димитър Галев е български учител, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Димитър Галев | |
| български учител и революционер | |
| Роден |
11 ноември 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Биография
редактиранеДимитър Галев е роден в 1872 година във Велес, тогава в Османската империя. В 1892 година завършва четвъртия випуск на педагогическия курс в Българската мъжка гимназия в Солун.[1][2] Работи като учител във Велес (1891/1892),[3] Скопие[4] и други градове. Близък е с книжаря Анастас Наумов, който му издейства стипендия за Кралското педагогическо училище (препарандия) в Загреб.[5] Като учител в Сяр в 1897/1898 и 1898/1899 учебна година заедно с Анастас Наумов е деец на българското тайно революционно братство.[6]
В 1901/1902 и 1902/1903 учебна година преподава в Скопското българско мъжко педагогическо училище, както и в Българското класно девическо училище в града (педагогика).[7][8]
През есента на 1902 година оглавява Скопския окръжен революционен комитет на ВМОРО.[9]
По-късно отново преподава в Сяр, в българското педагогическо училище. В 1909 година е преместен в Одринската девическа гимназия.[10]
Участва във войните за национално обединение. В 1913/1914 година е учител, а от 1914/1915 година е директор на Струмишката мъжка гимназия.[11] След Първата световна война учителства в Разлог. Синът му, Любен Галев, в 1930 година завършва математика в Софийския университет,[12] автор е на учебници.
Бележки
редактиране- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887-1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1-2, София, 2004, стр. 59.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 25-26.
- ↑ Известия на института за история, том 12, БАН, 1963, стр.166.
- ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 25-26.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 41.
- ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) – 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 23 – 24 (писмо на управителя на Българското девическо училище Иван Благоев до българския екзарх във връзка с учебните дела)
- ↑ ЦДА, фонд 246К, опис 1, а.е. 211 (Българска екзархия 1901/1902. Сведения за учителите в Скопска епархия, Кукушка кааза, Мелнишка епархия, Неврокоп; разпределение на учебните предмети и часове. 4.IX.1901 (17.IX.1901) - 30.XII.1902 (12.I.1903). Съдържа 91 листа), л. 16.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 29.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 19, 9 август 1909, стр. 4.
- ↑ Александрова, Елена. Българската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в спомените на учителя Борис Янишлиев от гр. Дойран // Македонски преглед XXXI (3). София, Македонски научен институт, 2008. с. 127.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1929 — 1930
| Тодор Дечев | → | директор на Струмишката гимназия (1914 – 1915) |
→ | Йордан Мирчев |