Тодор Петков (архитект)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Петков.
Тодор Петков Огнянов е български строител и резбар, представител на Дебърската художествена школа.[1]
| Тодор Петков | |
| български строител | |
| Роден |
1814 г.
|
|---|---|
| Починал | 1899 г.
|
Биография
редактиранеТодор Петков е роден в дебърското село Гари, Западна Македония в 1814 година в семейството на резбаря Петко Огнянов. Занимава се със строителство и дърворезба, но е по-добър строител, отколкото резбар. Под негово ръководство са изградени много къщи и кули за охридски бегове и български чорбаджии.[1]
Едно от най-забележителните му произведения е Робевата къща на Анастас и Ангел Робеви в Охрид. Тодор Петков прази резбите в Анастасовия дял, но за да могат двете къщи да са различни, резбите на таваните, долапите и прочее в Ангеловата къща са дело на друг резбар. Двамата майстори не контактували до свършване на работата.[1]
В 1886 – 1887 година Тодор Петков прави иконостасите, амвоните и владишките тронове в селата Лавчани - църквата „Свети Архангел Михаил“ в Лавчани, „Света Варвара“ в Лин и Кръчица,[1] вероятно Карища. В следващите две години строи църквата „Света Петка“ в Горна Белица. Поради заболяване оставя довършването на иконостаса на сина си Яким Тодоров.[1]
Родословие
редактиране| Янкул | |||||||||||||||||||
| Огнян Янкулов | |||||||||||||||||||
| Петко Огнянов | |||||||||||||||||||
| Тодор Петков (1814 – 1899) | |||||||||||||||||||
| Яким Тодоров (1861 – ?) | Нестор Тодоров | ||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 242.