Отваря главното меню

Тодор Николов Шишков е български възрожденски учител и просветен деец.

Роден е на 27 май 1833 г. във Велико Търново.

През 1840-те години прави един от преписите на „История славянобългарска“. Сътрудничи на периодичните издания „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „България“, „Дунавски лебед“, „Време“, „Македония“, „Право“,[1] списание „Читалище[2] и седмичника „Българска пчела[3].

По негова инициатива през 1850 година в Стара Загора се отваря първото читалище, което към 1877 година вече разполага с 15 000 книги и 500 членове и с капитал от 12 000 гроша.[4]

През 1855 година излиза в негов превод от френски „Малка енциклопедия или първоначални познания за деца“, отпечатана в Цариград в три поредни издания.[1][5] През 1860 г. превежда от гръцки и издава „Първа храна за човешкия ум, школска и домашна книга за децата“.

Заминава за Франция през 1861 година и през 1865 г. завършва “Колеж дьо Франс” в Сорбоната в Париж, издържан от д-р Петър Берон. По време на следването си слуша лекции при известните публицисти Емил дьо Жирарден и Едуар Рьоне дьо Лабуле, юрист и политик. От 1871 до 1873 г. е назначен в Цариград, а после – ­ в Сливен, след което отново учителства в Търново.

Автор е на множество учебници:

  • 1869 – „Наръчен учебник на начална математика в три курса; аритметика, алгебра и геометрия за народните ни училища“ (Търново)
  • 1872 – „Начална българска граматика“ (Търново)
  • 1873 – „Елементарна словесност. Теория на словесността“ с приложение „Кратък исторически обзор на българската литература“ (Цариград)
  • 1873 – „История на българския народ“ (Търново)

Превежда и издава художествени книги, сред които:

  • „Велизарий“ (историческа драма) – Х. Траудцен
  • „Странствованията на Телемаха“ – Фенелон
  • „Малък Робинзон“
  • „Чичо Томовата колиба“.

Автор е на комедията „Не-ще-може! (или Глезен Мирчо)“, издадена през 1873 г. в Цариград.

Умира през 1896 г.

ИзточнициРедактиране

  1. а б Тодор Шишков, в. „Трета възраст“
  2. Информация за сп. „Читалище“ към препечатка от статията „11 май - празника на Кирил и Методий“, Сайт на Столична библиотека
  3. Проданов, Юрий, Българският възрожденски периодичен печат (Характеристики на националната журналистика и културния феномен Браила), Шумен, 2012 г.
  4. Хроника на възраждане, в-к „Стара Загора” брой 35, 1991 г., zarata.org
  5. Георгиев, Лъчезар. Книгоиздаването в България (1806–1944), София, Ан-Ди, 2016, стр. 17