Токийски процес

Международният военен трибунал за Далечния Изток е свикан в съда Ичигая, Токио.
Обвиняемите в процеса.
Заседание на трибунала, 14 май 1946 г.

Международният военен трибунал за Далечния Изток, известен като Токийски процес, е военен съд, свикан на 29 април 1946 г. за повеждане под отговорност на ръководителите в Японската империя за съвместна конспирация за започване и водене на война, конвенционални военни престъпления и престъпления срещу човечеството.[1]

Изпратени са съдии и прокурори от единадесет държави: Великобритания, Австралия, Канада, Китай, Франция, Индия, Нидерландия, Нова Зеландия, Филипините, Съветския съюз и САЩ. Защитата е съставена от японски и американски адвокати.

28 японски военни и политически водачи са обвинени в 55 отделни престъпления, включващи воденето на агресивна война, убийства, конвенционални военни престъпления срещу военнопленници, цивилни затворници и жителите на окупираните територии. Сред защитниците са бивши министър-председатели, бивши министри на външните работи и бивши военни командири. В хода на процеса, съдът отсъжда, че 45 от обвиненията, включително всички за убийства, са или излишни, или непозволени от устава на съда.

Двама от защитниците умират по време на съдебния процес, един е обявен за невменяем, а бившият министър-председател Фумимаро Коное се самоубива в навечерието на процеса. Останалите защитници са намерени за виновни поне по едно обвинение. По време на процеса са проведени 818 открити съдебни заседания и 131 закрити такива. Трибуналът разглежда 4356 документални доказателства и 1194 свидетелски показания. Седем от обвиняемите, сред които са и бившите министър-председатели Коки Хирота и Хидеки Тоджо, са осъдени на смърт чрез обесване, а присъдата им е изпълнена на 23 декември 1948 г. Петнадесет от обвиняемите са осъдени на доживотен затвор.

Трибуналът е официално закрит на 12 ноември 1948 г.

ПрелюдияРедактиране

Трибуналът е основан за изпълнение на Каирската декларация, Потсдамската декларация, акта за капитулация на Япония и целите на Московската конференция. Потсдамската декларация от юли 1945 г. предвижда, че „суровото правосъдие ще срещне всички военни престъпници, включително тези, които са проявили жестокост към нашите затворници“, макар да не уточнява конкретен съдебен процес.[2] Основите на Токийския процес са положени на 19 януари 1946 г.[3] Появяват се, обаче, силни разногласия сред Съюзниците относно това кой да бъде поведен под отговорност и как. Въпреки липсата на консенсус, генерал Дъглас Макартър (главнокомандващ на съюзническите окупационни сили в Япония) решава да предприеме арести. На 11 септември, седмица след капитулацията на Япония във Втората световна война, той нарежда да бъдат арестувани 39 заподозрени, повечето от тях членове на военния кабинет на Хидеки Тоджо. Тоджо се опитва да се самоубие, като се прострелва в гърдите, но е спасен от американските лекари.

Създаване на трибуналаРедактиране

На 19 януари 1946 г. Макартър издава прокламация, разпореждаща създаването Международен военен трибунал за Далечния изток (на английски: International Military Tribunal for the Far East). На същия ден той одобрява и указ, който уточнява как трибуналът следва да бъде съставен, как ще функционира и какви престъпления ще разглежда. Като цяло, той следва вече положения модел на Нюрнбергските процеси. На 25 април са положени правилата на процесите.[4]

Трибуналът е свикан на 29 април 1946 г., а съдебните процеси се провеждат в сградата на Военното министерство в Токио. Те продължават повече от две години и половина.

ИзточнициРедактиране

  1. More about the IMTFE. // The University of Georgia School of Law. Посетен на 22 април 2017.
  2. Potsdam Declaration. // Посетен на 24 май 2018.
  3. IMTFE Charter. // Посетен на 26 май 2018.
  4. Charter of the International Military Tribunal for the Far East. // Архивиран от оригинала на 22 февруари 1999. Посетен на 12 май 2012.