Хидеки Тоджо

японски политик и генерал

Хидеки Тоджо (на японски: 東條 英機) е японски политик, военачалник, генерал от Императорската армия на Япония, национален герой на Япония, ултрадесен националист и 40-и министър-председател на Япония (от 17 октомври 1941 г. до 22 юли 1944 г.).

Хидеки Тоджо
東條 英機
японски политик и генерал

Роден
Починал
Погребан Токио, Япония
Политика
Партия Тайсей Йокусанкай (1940 – 1945)
Министър-председател на Япония
17 октомври 1941 – 22 юли 1944
Министър на войната
22 юли 1940 – 22 юли 1944
Началник-щаб на Генералния щаб на Императорската армия на Япония
21 февруари 1944 – 18 юли 1944
Военна служба
Звание Генерал
Служил на Япония Япония
Род войски War flag of the Imperial Japanese Army (1868–1945).svg Императорска армия на Япония
Командвания Квантунска армия
Войни Гражданска война в Русия
Японско нахлуване в Манджурия
Инцидент от 26 февруари
Втора китайско-японска война
Втора световна война
Семейство
Баща Хиденори Тоджо
Майка Читосе Тоджо
Съпруга Кацуко Ито
Деца 7

Подпис Hideki Tojo signature.svg
Уебсайт
Хидеки Тоджо в Общомедия

Хидеки Тоджо е човекът, който планира нападението над Пърл Харбър, което се осъществява на 7 декември 1941 г. по време на Втората световна война. След тази атака над американските военни бази в Тихия океан, САЩ се включват във военните действия в Тихоокеанската кампания. За следвоенния международен военен трибунал той е военнопрестъпник, но за японците остава велик военачалник, дал живота си за императора на Япония.

След края на войната е осъден на смърт чрез обесване от Международния военен трибунал за военни престъпления в хода на т.нар. Токийски процес.[1]

БиографияРедактиране

Тоджо е роден на 30 декември в Токио.[2] Той е третото дете на Хиденори Тоджо, който е генерал-лейтенант в Императорската армия.[3] Баща му е от самурайска каста, а майка му е дъщеря на будистки свещеник. Семейството му е много престижно, но бедно.[4] Като дете, Тоджо е упорит, няма чувство за хумор и е много буен – той често се въвлича в боеве с другите момчета.[5] През 1899 г. е приет в училище за кадети.

През март 1905 г. завършва Японската академия с ранг втори лейтенант и е назначен в пехотата. По това време е подписан Портсмутския мирен договор, слагащ край на войната с Русия. Той е приет изключително зле от японското общество, а Тоджо е сред ядосаните тълпи. През 1918 – 1919 г. за кратко служи в Сибир като част от японска експедиционна сили за намеса в Руската гражданска война.[6]

След края на Първата световна война, в периода 1919 – 1922 г. служи като военно аташе в японското посолство в Берлин.[7] По това време започва да се оценяват административните му качества и става известен като строг дисциплинар. Той споделя, че единственото му хоби е работата му и че всичко, което е постигнал, дължи на упоритостта си.

През 1928 г. е назначен за командир на 1-ви пехотен полк. По-късно членове от този полк участват в потушаването на въстанието в Токио от края на февруари 1936 г. (т.нар. Инцидент от 26 февруари), целящо държавен преврат. През 1937 г. е назначен за началник-щаб на Квантунската армия в Манджурия. Завръща се в Токио през 1938 г. като заместник-министър на войната и един от водещите застъпници за Тристранния пакт с Германия и Италия. През юли 1940 г. е назначен за министър на войната в кабинета на министър-председателя Фумимаро Коное. На 18 октомври 1941 г. наследява Коное като министър-председател на страната, давайки обещание, че ще работи по програма за „Нов ред в Азия“. Той запазва позицията си и като министър на войната, като едновременно с това от 1942 г. е министър на външните работи, а от 1943 г. е и министър на образованието и министър на търговията и промишлеността.[8]

По време на Втората световна война, на 7 декември 1941 г. той обявява, че Япония е в състояние на война със САЩ. Японските въоръжени сили бързо се възползват от успеха си при Пърл Харбър, за да увеличат владенията си из Тихия океан, както и на запад към Индия. Тази експанзия продължава с относителна лекота до средата на 1942 г. Тогава, след поражението в битката при Мидуей, Япония постепенно преминава в отбранителен режим и започва да губи остров след остров. Този рязък обрат изненадва дори американските въоръжени сили.[8]

Бидейки трудолюбив и ефективен бюрократ, Тоджо е един от най-агресивните военачалници на Япония. Той ръководи военните действия на страната във войната и след поредицата от японски военни несполуки след 1942 г. получава на практика диктаторски правомощия, заемайки поста на началник-щаб на Генералния щаб на Императорската армия. Успешното съюзническо нахлуване на Марианските острови през лятото на 1944 г., обаче, силно отслабва правителството му, поради което е отстранен като началник-щаб на 16 юли 1944 г., а на 18 юли целият му кабинет от министри подават оставки. Четири дни по-късно за министър-председател на негово място е назначен Куниаки Коисо. Тоджо прекарва остатъка от войната във военния резерв, лишен от власт.[8]

След капитулацията на Япония от 2 септември 1945 г., Тоджо се прострелва в гърдите на 11 септември 1945 г. в опит да се самоубие, но е спасен с медицински грижи. На 29 април 1946 г., заедно с други японски военачалници, Тоджо е обвинен във военни престъпления от международен военен трибунал в Токио в хода на т.нар. Токийски процес. Намерен е за виновен и е обесен на 23 декември 1948 г.[8]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Yenne, p. 337
  2. Gorman, p. 43
  3. Butow, p. 4
  4. Browne, p. 19
  5. Browne, p. 20
  6. Browne, p. 27
  7. Browne, p. 28
  8. а б в г Tōjō Hideki. // Encyclopædia Britannica, 7 януари 2020. Посетен на 26 май 2020.

ЛитератураРедактиране