Тома Магистър (на гръцки: Θωμάς Μάγιστρος) е виден византийски учен и писател от XIV век, доверен съветник на император Андроник II Палеолог.[1]

Тома Магистър
Θωμάς Μάγιστρος
византийски учен
Роден
около 1275 г.
Починал
около 1346 г. (71 г.)
Религияправославие
Научна дейност
ОбластФилология

Биография редактиране

Роден е в Солун, втория по-големина град на Византийската империя.[2] Според Иван Божилов е роден в 1270 година.[3] Получава солидно образование. Живее в двора на Андроник II Палеолог, където е магистър и оратор. След свалянето от престола и замонашването на Андроник ΙΙ, Тома също се замонашва на Света гора под името Теодул и се отдава на книжовна дейност.[2]

Основният му труд „Избор на имена и глаголи от атиците“ (Ἐκλογὴ ὀνομάτων καὶ ῥημάτων ἀττικῶν) е сбор от избрани атически думи и изрази от Фриних Араб, Амоний, Херодиан и Елий Мерид, отчасти подреден в азбучен ред, имащ за цел да подпомогнат писането на гръцки. Също така е автор на схолии върху Есхил, Софокъл, Еврипид (с биография) и три от комедиите на Аристофан. Схолиите на Пиндар, които традиционно се приписват на Тома, са всъщност на Димитрий Триклиний. Речите и писмата му се състоят от части от декламации върху обичайните софистки теми, отчасти занимаващи се със съвременни събития. Тома е автор на княжеско огледало за Андроник II, на защита на византийския военачалник Хандрин, адресирано към императора, на писмо за злодеянията на каталаните и турците в Тесалия и Македония, на поздравително писмо до Теодор Метохит и на панагирик да краля на Кипър.[1]

Умира в 1325 година.[3]

Литература редактиране

  • Cacciatore, Paola Volpe. Toma Magistro. La Regalità. Testo critico, introduzione e indici. Napoli, 1997.

Бележки редактиране

  1. а б Chisholm, Hugh, ed. Encyclopædia Britannica, 11th ed. Cambridge University Press.
  2. а б Данчев, Георги. Димитър Кантакузин. София, Наука и изкуство, 1979. с. 195.
  3. а б Божилов, Иван. Византийските василевси. Абагар, 1997. ISBN 9545841974. с. 16.