Отваря главното меню

Тони Шумахер (на немски: Toni Schumacher) е спортното и литературно име на Харалд Антон Шумахер, немски футболист и писател. Роден е в Дюрен край Кьолн.

Тони Шумахер
Toni Schumacher
Übergabe DFB-Pokal an Botschafter Toni Schumacher und Janus Fröhlich-6556.jpg
Лична информация
Прякор Тони
Роден Харалд Антон Шумахер
6 март 1954 г. (65 г.)
Дюрен, ФРГ
Националност Флаг на Германия Германия
Ръст 186 см
Пост

вратар

Toni Schumacher - Signatur.jpg
Настоящ отбор
Отбор няма
Юношески отбори
1962-1972Шварц-Вайс Дюрен
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1972-1987
1987-1988
1988-1991
1991-1992
1995-1996
Кьолн
Шалке 04
Фенербахче
Байерн Мюнхен
Борусия Дортмунд
422
33
89
8
1
(0)
(0)
(0)
(0)
(0)
Национален отбор
1971-1986Германия85(0)
Треньор
1992-2003
1993-1994
1995-1998
1998-2000
2001-2003
Шалке 04 Тр. на вратарите
Байерн Мюнхен Тр. на вратарите
Борусия Дортмунд Тр. на вратарите
Фортуна Кьолн
Байер Леверкузен Тр. на вратарите
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Тони Шумахер в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Тони Шумахер е прочутия вратар на националния отбор по футбол на ФРГ. Става спортист-легенда и заедно с аржентинеца Диего Марадона се превръща в най-популярната личност на Световното първенство по футбол в Мексико през 1986 година. Наричат Тони Шумахер „мраморен пън“, който безчувствено и брутално охранява своята врата. Заедно с това го смятат за типичен представител на немския спорт, характеризиращ се с агресивност, издръжливост, неартистичност и неудържим устрем към победа. Въпреки всичко Тони Шумахер е определен за „футболист на годината“ през 1986 година и става капитан на националния отбор на ФРГ.

Тони Шумахер си създава лоша слава, когато на полуфиналния мач за Световната купа в Севиля през 1982 година, за да спаси опасна топка, скача високо срещу френския нападател Патрик Батистон, фаулира го и го наранява тежко. Тогава Шумахер става най-мразеният футболист във Франция, а и във ФРГ, той се превръща във враг на журналистите от цяла Европа.

Спортни успехиРедактиране

Тони Шумахер е участник на две световни първенства през 1982 и 1986 година, избран за вратар на турнира през 1986-а. Европейски шампион през 1980 година. Участва и на Евро`84. Един от първите вратари в света, който хвърля топката с една ръка към съотборниците си. Играе за Бундестима от 1979 до 1986 година и записва 76 мача, сред които 15 в световни квалификации и 14 на световни финали. Финалист е и през 1982 и през 1986 година. В клубната си кариера играе за Кьолн, Шалке 04, Байерн (Мюнхен) и Борусия (Дортмунд). В Кьолн е рекордьор по участия с 422 мача.

От 1988 до 1991 г. играе във Фенербахче, ставайки първият чуждестранен капитан на турския клуб.

Литературна славаРедактиране

През 1987 г. Тони Шумахер публикува автобиографичната си книга Начален сигнал. Разобличения за германския футбол“. Тази негова първа литературна творба предизвиква изключителен интерес. Още през същата година е издадена във Франция („Coup de sifflet“) и Унгария („Fütyülök rátok...“). През 1988 г. излиза в България („Начален сигнал“), Полша („Gryźć trawę“), СССР („Свисток“) и Англия („Blowing the whistle“), през 1990 г. – в Чехословакия („Odpískáno“), а през 2014 г. – в Испания („Tarjeta roja“).

„Начален сигнал“ е своеобразна „изповед“ на големия спортист. Той се самоанализира пред своите почитатели и читатели. Житейският му и спортен път е изпълнен не само с успехи и победи, но също с горчиви поражения и несполуки, с немалко грешки. Шумахер прави „разкрития за себе си“ (не толкова за немския футбол) и неговите самопризнания пред съда на публиката са пълни. В края на книгата си той изрича: „Писането е самопознание, така казват. Сега познавам ли се по-добре от преди? Защо ли отново да си отварям устата? Какво ще ми донесе това? Много критика, тук съм сигурен. Във всеки случай исках максимално честно и открито да изразя своите възгледи. И с тази книга може би да превъзмогна донякъде изолацията на футболния вратар, на този странен единадесети играч в неговия кафез.“

Шумахер прави оригинални наблюдения върху другите играчи на терена, върху цялата обстановка на едно решаващо състезание. Той разсъждава и за особеностите на професионалния спорт, за своето място в него: „Ето ви моето тяло, моето здраве, моя живот, моята душа, ето ви всичко мое. Затова ще получа добри пари. Но не позволявам да се прави всичко с мене. Не желая да бъда деградиран до инструмент за задоволяване на честолюбието на посивели спортни функционери или надути политици.“

Шумахер разказва и за своето детство, за беднотата, сред която е израсъл. Именно тази беднота го е подтикнала да се изявява, направила го е „борческа натура“. Самият той се нарича „бял негър“ поради отхвърлеността си от обществото, поради социалната си незначителност. Още при първите си стъпки в спорта негови приятел, а по късно и мениджър го окуражава: „Ти си като диамант, който още е скрит в буца руда. Колко пъти трябва да бъде шлифован, докато стане перфектен? Ако работиш енергично над себе си, ако отстраниш всички недостатъци и грешки, ще можеш да освободиш скъпоценното в същността си.“ Тези думи не само вдъхновяват Шумахер, те се превръщат за него в житейски принцип. Той записва: „Истинската битка започва едва тогава, когато вече си уморен до смърт. Да бъдеш K.O. (нокаут), а да казваш O.K. (окей) – това е тайната на успеха.“

През 2017 г. Тони Шумахер публикува втора автобиографична книга „Влизане в играта. Истини за футбола и моя живот“, която също е приета много радушно от читателите и критиката.

БиблиографияРедактиране

  • 1987: Тони Шумахер, „Начален сигнал. Разобличения за германския футбол“ (Anpfiff, Enthüllungen über den deutschen Fußball).
Начален сигнал, изд.: Народна младеж, София (1988), прев. Веселин Бърдаров
  • 2017: Тони Шумахер, „Влизане в играта. Истини за футбола и моя живот“ (Einwurf, Wahrheiten über den Fußball und mein Leben).

Външни препраткиРедактиране