Отваря главното меню

Тополчани (на македонска литературна норма: Тополчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Тополчани
Тополчани
— село —
      
Герб
Фреска на Свети Кирил от „Възнесение Господне“, 1864 г.
Фреска на Свети Кирил от „Възнесение Господне“, 1864 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.2286° с. ш. 21.4314° и. д.
Тополчани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Пелагония
Надм. височина 559 m
Население (2002) 449 души
Пощенски код 7512
МПС код PP
Тополчани в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Пелагония.

ИсторияРедактиране

В XIX век Тополчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1863 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Тополчане (Topoltchané) е посочено като село с 38 домакинства със 172 жители българи и 4 цигани.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополчани има 360 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век българското население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Тополчани има 440 българи патриаршисти сърбомани.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 449 жители, всички македонци.[5] До 2004 година Тополчани е център на самостоятелна община.

ЛичностиРедактиране

Родени в Тополчани
Починали в Тополчани
  •   Никола Велчев Тановски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[6]
  •   Слави Ненов Гаваски, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[7]

БележкиРедактиране

  1. Митревски, Никола. Претставите на сесловенските првоучители Св. Кирил и Св. Методиј во живописот од XIX век во Пелагонија, Мариово и Демирхисарско. // Патримониум.мк 4 (9). 2011. с. 293.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 76-77.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  4. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 150-151.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  6. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 22, л. 11; оп. 1, а.е. 268, л. 51
  7. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 210, л. 69