Топонимия
Топонимията [1] е наука, дял от ономастиката, занимаваща се със значението и имената на географските обекти[2], които имат съществена роля в живота на хората и чрез които те се орентират в заобикалящия ги свят. Задача на топонимията е да събере, класифицира и разкрие закономерностите, отнасящи се до възникването на конкретните имена на обектите.
Деление според големината на топонимитеРедактиране
Според големината си те се разделят в три основни групи:
МикротопонимиРедактиране
Това са названията на обекти без национално значение като ливади, герени, поляни и др.
МезотопонимиРедактиране
Средноголеми обекти, имащи значение само за хората около селището, където се намират. Неголеми реки, възвишения и др.
МакротопонимиРедактиране
Това са обекти с национално значение като села, градове, големи реки и планини.
Деление според географския обектРедактиране
В зависимост от това какъв географски обект се разглежда топонимите се разделят на няколко дяла:
ХидронимияРедактиране
Това са названията на водните обекти – реки, езера, морета.
В българския език имената на хидронимите са от различен произход
- Тракийски – Тунджа, Тимок, Струма
- Прабългарски – Камчия
- Келтски – Дунав
- Реки с неясна етимология – Въча
ОронимияРедактиране
Имената на планини, върхове, низини.
В българския език имената са от различен произход
ОйконимияРедактиране
Тук влизат наименованията на населените места (ойконими – от гръцки οίκος + όνομα, „дом“, „поселище“ + „име“)
- Заварени предславянски – Айтос, Анхиало, Ахтопол, Дръстър
- Славянобългарски – Преслав, Кричим
- Турски – Кърджали
ХоронимияРедактиране
Названия на граници.
УрбонимияРедактиране
Имена на вътрешноградски обекти – паркове, площади
ДромонимияРедактиране
Названия на пътища
БележкиРедактиране
- ↑ или по-остаряло като томономастика (гръцки: τοπονομαστική – букв. описание на имената от τόπος – място, όνομα – име)
- ↑ Андрейчин, Любомир и др. Български тълковен речник. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1955. с. 869.