Тор (ракета)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тор.
Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (2022-10-30) |
Тор (на английски: PGM-17 Thor) е името на първата американска балистична ракета със среден радиус на действие, приета на въоръжение в САЩ през 1958 г. Ракетата е конструирана и произведена от Дъглас Еъркрафт в края на 50-те години на 20 век. Остава на въоръжение до края на 1963 г., когато е призната за морално остаряла. След това е използвана в различни модификации от НАСА.
| Тор PGM-17 Thor | |
 Първо изстрелване на ракета „Тор“ | |
| Обща информация | |
|---|---|
| Произход | САЩ |
| Оператори | Военновъздушни сили на САЩ |
| История на производство и служба | |
| Производител | Дъглас Еъркрафт |
| Производство | 1959 – 1960 |
| На въоръжение | 1958 – 1963 |
| Произведени бр. | 225 |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 49 800 кг |
| Диаметър | 2,44 м |
| Степени | 1 |
| Полезен товар | 1000 кг |
| Технически характеристики | |
| Гориво | керосин |
| Бойна глава | термоядрена |
| Взривна мощност | 1,44 МТ |
| Обсег | 2 820 км |
| Височина | 19,82 м |
| Тор в Общомедия | |
Конструкция редактиране
Тор е едностепенна течногоривна ракета със среден радиус на действие. Двигателят Rocketdyne LR79-NA-9, с тяга от 670 kN работи с гориво керосин и окислител течен кислород. Управлението в полет се осъществява от два рулеви двигателя Rocketdyne LR101-NA с тяга 4,5 kN всеки. Системата на управление е инерциална и осигурява добра точност с вероятна кръгова грешка от 300 до 3200 м. Далечината на полета е над 2400 км. Ракетата е носител на термоядрена бойна глава W49 с мощност 1,44 – 1,49 МТ, която осигурява пълно разрушение в радиус 8200 м. За защита от неблагоприятни атмосферни условия, Тор е съхраняван хоризонтално, в незащитени укрития. Подготовката за старт отнема само 10 минути.
Развитие редактиране
През февруари 1962 г. USAF приема програма (т.нар. „Програма 437“) за прехващане и унищожение на противникови разузнавателни и комуникационни сателити. На 9 юли 1962 г. ракетата „Тор“ е избрана като бойно средство за унищожаване на спътници. Официално е приета на въоръжение през 1964 г. под индекса PGM-17A. Ракетата може да унищожи всеки орбитален обект на височина до 1400 км. Радиусът на поражение на мегатонната бойна глава е 8 км. До 1975 г. две такива ракети са в 24-часова бойна готовност.
Оператори редактиране
Ракетата е на въоръжение в Стратегическото командване на САЩ и Ударното командване на Великобритания. Първите ракети постъпват на въоръжение през август 1958 г. Бойното им разгръщане започва през 1959 г. През 1960 г. Ударното командване на RAF разгръща 20 триракетни ескадрили в базите си в Северна Шотландия. В следващите три години 60 ракети носят бойно дежурство. През 1963 г. са поставени в пълна бойна готовност по време на Карибската криза.
На въоръжение редактиране
- 705-о Стратегическо ракетно крило
Великобритания: Royal Air Force
- RAF Ударно командване
Източници редактиране
- Boyes, John. Project Emily: Thor IRBM and the RAF. Tempus Publishing, 2008. ISBN 978-0-7524-4611-0.
- Forsyth, Kevin S. Delta: The Ultimate Thor. In Roger Launius and Dennis Jenkins (Eds.), To Reach The High Frontier: A History of U.S. Launch Vehicles. Lexington: University Press of Kentucky, 2002. ISBN 0-8131-2245-7.