Траверса[1] или траверс (на френски: traverse, производно от глагола traverser – пресичам, прекосявам, преминавам), е многозначен термин.

Стоманобетонни железопътни траверси, приготвени за поставяне на нов жп участък, Дармщат, Германия

Във военното дело Редактиране

Във военно-инженерното дело означава преграда, част от окоп и пред входа на фортификационно съоръжение за защита на личния състав на войската от поражение при обстрел с куршуми или шрапнели от атака от артилерия.

Във военното корабостроене под траверс се разбира леко бронирано прикритие на важните елементи на кораба, представляващо напречна на надлъжната ос на кораба преграда от броня (корабна броня), например за защита на батарейната палуба от проходно попадение, където и един изстрел би могъл да унищожи всички оръдия на нея.

В железниците Редактиране

Траверс се нарича дървена греда, железен или стоманобетонен блок, свързващ и поддържащ релсите на железопътна линия. Жп траверс: поддържа междурелсието; спомага за равномерно разпределяне натоварването от движещите се влакове, осигурява устойчивост на железния път и т.н.

Дървени Редактиране

Траверсите, използвани за железен път са стандартни. Дървен траверс, ползван извън стрелка/мост, е с дължина 2,50 м, 0,25 м ширина и 0,15 м височина. Дървения траверс е нужно да е без: вдлъбнатини, чепове, кухини, гнилости, изяждащи дървото насекоми.

 
Железопътен участък с дървени траверси, Уругвай

Изработват се от дъб, лиственица, бук и бор. Грижите за увеличаване на дълготрайността на дървените жп траверси е в определяне момента на изсичане на дървесината. Голямо значение от гледна точка на напукването има и режима на изсушаване. Най-добре е изсичането да става между ноември и март. Тогава циркулацията на хранителните сокове е минимална, поради което съхненето е равномерно и е минимална опасността от запарване и загниване.

Против напукване на дървените жп траверси в челата им се забиват есобразни метални скоби.

Траверсите се бандажират чрез тел и плоско желязо на 0,15 – 0,20 м от двете им чела, като за целта предварително чрез механични или хидравлични устройства биват пристегнати. Важно за увеличаване трайността им е импрегнирането с антисептични средства (креозот), което може да се извърши по 2-а начина – дифузно или под налягане.

=== Стоманобетонни ===Поради повишаването на влаковите скорост и тежина се налага повишаване на траверсовата тежина, започнато е производство гарантиращо ниска финансова себестойност, намалено време за изработка и повишена дълготрайност. Започнато е производството на железобетонни траверси.

В България се произвеждат в Свищов от напрегнат стоманобетон, като тежестта е около 260 кг/брой, дължината е около 2,7 м/брой.

 
Извадени от употреба железни железопътни траверси

Биват 4 вида:

  • двублочни – във Франция, Мексико, Аржентина и други страни; имат 4 чела – 2 в едната посока и 2 в другата, като действат много добре с челата срещу страничните колебания; недостатък при тях е, че имат различно пропадане.
  • двустранни, моноблок – СТ-1, СТ2, СТ3, СТ 4 („лястовича опашка“), СТ 4Т и СТ 6 като най-използвани са СТ3 и СТ4.

За повишаване устойчивостта срещу надлъжно изместване на релсата и минимизиране на децибелите поради движение на влаковете, между стоманобетонния траверс и релсата се монтира каучукова подложка, а между стоманобетонния траверс и ребровата стоманена реброва подложка се монтира каучукова подложка.

Железни Редактиране

Железните траверси не намират приложение в днешните времена, защото са електропроводими, бързо корозират, имат висока себестойност и са икономически неизгодни. Използват се основно в минната дейност.

Вижте също Редактиране

Източници Редактиране

  1. Речник на чуждите думи в българския език, второ фототипно издание, София, 1993 г., Издателство на Българската академия на науките, ISBN 954-430-144-5