Траверса[1] или траверс (на френски: traverse, производно от глагола traverser – пресичам, прекосявам, преминавам), е многозначен термин.

Стоманобетонни железопътни траверси, приготвени за поставяне на нов жп участък, Дармщат, Германия

Във военното делоРедактиране

Във военно-инженерното дело означава преграда, част от окоп и пред входа на фортификационно съоръжение за защита на личния състав на войската от поражение при обстрел с куршуми или шрапнели от атака от артилерия.

Във военното корабостроене под траверс се разбира леко бронирано прикритие на важните елементи на кораба, представляващо напречна на надлъжната ос на кораба преграда от броня (корабна броня), например за защита на батарейната палуба от проходно попадение, където и един изстрел би могъл да унищожи всички оръдия на нея.

В железницитеРедактиране

Траверса се нарича дървена греда, железен или стоманобетонен блок, свързващ и поддържащ релсите на железопътна линия. Тя изпълнява много функции: поддържа точно междурелсието; разпределя натоварването от подвижния състав, осигурява устойчивост на железния път и т.н.

ДървениРедактиране

Траверсите, използвани при построяването на железопътен участък са стандартизирани. Всеки един дървен жп траверс, трябва да е с дължина 2,50 м, 0,25 м ширина и 0,15 м височина. Трябва да са прави, здрави, без чепове, кухини, дупки, наличие на ядящи дървения материал насекоми/ларви и гнилости.

 
Железопътен участък с дървени траверси, Уругвай

Изработват се от дъб, лиственица, бук и бор. Грижите за увеличаване на дълготрайността на дървените жп траверси е в определяне момента на изсичане на дървесината. Голямо значение от гледна точка на напукването има и режима на изсушаване. Най-добре е изсичането да става между ноември и март. Тогава циркулацията на хранителните сокове е най-слаба, поради което съхненето става равномерно и опасността от запарване и загниване е минимална.

Против напукване на дървените жп траверси в челата на жп траверси се забиват 'S' образни стоманени скоби - веднага след изработването им.

Траверсите се бандажират (обвързват) с бандажи от тел и плоско желязо на 15 – 20 см от челата, като предварително се стягат с механични и хидравлични устройства. Най-важното мероприятие за увеличаване трайността е импрегнирането им с антисептични средства (креозот), което може да се прави по 2-а начина – дифузно и под налягане.

СтоманобетонниРедактиране

С увеличаването на скоростите и масата на жп возила се увеличава и масата на жп траверси, които започват да се изработват по метод, осигуряващ по-голямата им здравина, ниска себестойност и намалено време за изработка. Така започват да се произвеждат железопътни траверси от железобетон.

Произвеждат се в град Свищов от напрегнат стоманобетон, като тежестта им е 260 кг. Дължината им е 2,70 м.

 
Извадени от употреба железни железопътни траверси

Биват 4 вида:

  • двублочни – във Франция, Мексико, Аржентина и други страни; имат 4 чела – 2 в едната посока и 2 в другата, като действат много добре с челата срещу страничните колебания; недостатък при тях е, че имат различно пропадане.
  • двустранни, моноблок – СТ-1, СТ2, СТ3 [производство: 1963 год., с фабричен недостатък изразяващ се в това, че дължината на горната правоъгълна повърхност, тоест тази откъм вулканизираната каучукова реброва подложка, на кое да е от 4-те дървени трапецовидни трупчета е по-голяма отколкото долната правоъгълна повърхност и постепенно, вследствие динамичните натоварвания от превозни средства движещи се по жп релси: след многогодишна денонощна експлоатация - дървените трупчета изскачат извън отворите в които са били в края на процеса по монтажа им в фабриката, което води до частично неконтролирано разширяване на междурелсието, до временно аварийно непланирано намаляване на скоростта на жп превозни средства] и СТ 4 (известни още като „Лястовича опашка“) , СТ 4Т и СТ 6 като най-използвани са СТ3 и СТ4.

За да се избегне нежеланият шум и вибрации и да се увеличи съпротивлението срещу надлъжно изместване, между жп релса и жп стоманобетонна траверса се поставя вулканизирана каучукова квадратна подложка с напречни квадратни улеи, а между жп стоманобетонна траверса и ребровата жп стоманена реброва правоъгълна подложка се поставя правоъгълна вишканизирана каучукова подложка с напречни правоъгълни улеи.

ЖелезниРедактиране

Железните траверси не намират приложение в днешните времена, защото са електропроводими (който факт противоречи на нормативното изискване да бъдат помежду им електрически изолирани двете жп релсови нишки), бързо корозират, имат висока себестойност и са икономически неизгодни. Използват се основно в минната дейност.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Речник на чуждите думи в българския език, второ фототипно издание, София, 1993 г., Издателство на Българската академия на науките, ISBN 954-430-144-5