Отваря главното меню

„Тракийски танци“ е симфонична сюита на българския композитор Петко Стайнов.[1][2]

Сюитата е първото симфонично произведение на Петко Стайнов след като той завършва Дрезденската консерватория. Първоначалното ѝ име е „Български танци“ и е предназначена за малък камерен оркестър, какъвто е симфоничния оркестър в Казанлък по това време. Пише я в края на 1924 и началото на 1925 г.[1], след като се завръща в Казанлък. Тя се състои от три части „Пайдушко хоро“ (в такт 5:16), „Ръченица“ (в такт 7:8) и „Хоро“ (в такт 2:4).[3] През 1926 г. Петко Стайнов се установява в София и там преработва сюитата. Тя е допълнена с последната четвърта част „Мечкарски танц“. Първото изпълнение на „Тракийски танци“ е на 4 януари 1927 г. от Народния филхармоничен оркестър с диригент Тодор Хаджиев.[1] Окончателно е завършена през 1928 г. „Тракийски танци“ става част от програмите на симфоничните концерти в България.[2]

На 10 септември 1971 г. в Народната опера в София, „Ръченица“ е поставена като едноактен балет. Либретото и хореографията са на Асен Гаврилов.[4]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Емблематичната симфонична сюита „Тракийски танци“. // Дом Петко Стайнов – Казанлък. Посетен на 02.12.2015. (на български)
  2. а б Александрова, Моника. 1977 – Композиторът Петко Стайнов: „Музиката е първично и стихийно вдъхновение“. // Българско национално радио, 26.03.2015. Посетен на 02.12.2015. (на български)
  3. Кръстев, Венелин. Симфонична сюита „Тракийски танци“. Балкантон
  4. Опис на музикалните произведения на Петко Стайнов. // Фондация „Петко Стайнов“. Посетен на 02.12.2015. (на български)

Външни препраткиРедактиране