Транснамиб
„Транснамиб“ е железницата на Намибия. Организирана е от холдингова компания, която я обслужва чрез арендуване на железопътната инфраструктура и пътническото обслужване. Седалището ѝ е във Виндхук, столицата на Намибия.
История
редактиранеПървата местна железопътна линия е построена през 1895 г. от Damaraland Guano Company за изпълнение на търговски нужди. Първата обществена железопътна линия, която днес е сърцевината на „Транснамиб“, е била изградена от администрацията на германската колония. Това е била 338 км. железопътна линия между Свакопмунд и Виндхук. Тя е пусната в експлоатация на 19 юни 1902 г. След края на Първата световна война Германската колониална железница е предадена на железницата на ЮАР, която я свързва със своята железопътна мрежа. След получаване на независимост на Намибия тя поема контрола над „Транснамиб“ в свои ръце.
Функциониране
редактиранеКъм 1995 г. „Транснамиб“ функционира върху 2883 km железопътна мрежа. Съществува проект, по който се работи и в днешни дни, за северно продължение на „Транснамиб“. Това е отсечката от Цумеб, през Ондангва и в северозападна посока към Ангола. Ширината между релсите е 1067 mm, което (по българската терминология) е теснолинеен железен път.
Най-известен в Намибия е “Desert Express”. Това е туристически влак свързващ Виндхук и Свакопмунд.
Във Виндхук е построен музей на Транс Намиб.[1]
Главни линии и гари
редактиране- Виндхук – Цумеб
- Виндхук – Уолфиш Бей
- Виндхук – Окаханджа – Карибиб – Свакопмунд – Уолфиш Бей
- Виндхук – Гобабис,
- Виндхук – Нюдам – Омитара – Гобабис
- Виндхук – Ъпингтън (ЮАР)
- Виндхук – Рихобот – Мариентал (с отсечка към Малтахьохе) – Кетмансхоп – Зехейм (с отсечка към Людериц) – Карасбург – Ъпингтън (ЮАР)
Източници
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Официален сайт Архив на оригинала от 1998-12-12 в Wayback Machine.
- История Архив на оригинала от 2006-09-01 в Wayback Machine.