Трендафил Думбалаков

Трендафил Атанасов Думбалаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Трендафил Думбалаков
български военен и революционер
Фото Т. К. Апостолов
Роден
1889 г.
Починал
15 юли 1907 г. (18 г.)
Ножот, Османска империя
Семейство
Братя/сестриДимитър Думбалаков
Мария Думбалакова
Михаил Думбалаков
Трендафил Думбалаков в Общомедия

Биография редактиране

 
Димитър Думбалаков (1), Михаил Думбалаков (2) и Трендафил Думбалаков (3) със семейството им

Думбалаков е роден в 1889 година в лъгадинското село Сухо, тогава в Османската империя, днес Сохос, Гърция. Брат е на Димитър и Михаил Думбалаков, а баща му и двамата му чичовци загиват в съпротивата срещу османската власт.[1] Учи във Военното училище в София, но се отлъчва и става четник на ВМОРО. Влиза в четата на Христо Цветков.[2] На 15 юли 1907 година заедно с Христо Попов оглавява костурската чета, която саможертвено остава на позицията в епичното сражение на връх Ножот.[3][4] В Централен държавен архив се съдържат снимки, спомени, писма и документи на Трендафил Думбалаков и братята му – ф. 1898к, 1 опис, 159 а.е.

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Грацонева
 
Атанас Думбалаков
(1835 – 1894)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мария Илиева
(1870 – 1948)
 
Димитър Думбалаков
(1872 – 1915)
 
Михаил Думбалаков
(1882 – 1959)
 
Трендафил Думбалаков
(1889 – 1907)
 
Злата Думбалакова
 
Екатерина Христова

Бележки редактиране

  1. Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 226.
  2. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 297.
  3. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 153.
  4. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 15.