Отваря главното меню

Христо Цветков Поповски е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Христо Цветков
Христо Цветков Поповски
български революционер

Роден
Починал
Христо Цветков в Общомедия

БиографияРедактиране

Цветков е роден през 1877 година в костурското село Кономлади, тогава в Османската империя, днес Макрохори, Гърция. Влиза във ВМОРО и в 1900 година е четник при Коте Христов.

Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година. След въстанието е сред малкото дейци на ВМОРО, които остават в Македония, и заедно с Митре Влаха се сражава на новия фронт срещу четите на гръцката пропаганда.[1] След смъртта на Митре Влаха Христо Цветков е определен за районен войвода на Костурски революционен район като негови помощници са Кузе Попдимов, Трайко Желевски и Пандо Чулков, а Тодор Дочев и Търпо Георгиев действат отделно[2].

 
Костурската чета на Христо Цветков, 1907 година. Източник: Държавна агенция „Архиви“

В 1907 година Цветков е начело на 30-членната костурска чета на път от България за Костурско, която взима участие в епичната битка на връх Ножот и в мнозинството си е унищожена.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е войвода на чета №25 от 14 души[3] и действа в Демирхисарско.[4] По-късно е в Костурската чета и служи в Нестроевата рота на 13 кукушка дружина, а през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота на МОО. Попада в гръцки плен и е освободен едва на 4 март 1914 година.[5]

По време на Първата световна война главното командване на българската войска дава разрешение на Христо Цветков да води борба със сръбските чети в Македония.

Георги Константинов Бистрицки пише за него в 1919 г.:

Христо Цветков от с. Кономлади, съучастник при премахването на главните золумджии в Костурско, отличил се в много сражения преди и след въстанието с турски аскер и гръцки банди, останал до край при роба подобно на Митре Влаха – да поддържа духа му при най-критичните времена, по чудо спасяван много пъти – особено при унищожението на Кляшевата чета до с. Дреновени, е жив, но изгнаник и клетник, с най-тъжни спомени за родината.[1]

През 1921 година се включва в дейността на МФРО, заедно с Филип Атанасов, Павел Христов, А. Василев и Крум Зографов се среща в Тирана с члена на ЦК на ВМРО Александър Протогеров, на която уговарят общи действия. на 15 март 1923 година четите на Ив. Филев и Христо Цветков водят сражение с гръцка част в Корещата, след което се изтеглят в Албания[6].

Живее във Виена, където контактува с Георги Занков, Филип Атанасов и Славе Иванов.[7] Присъединява се към Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и заедно с Лазар Поповски привлича Кръсте Льондев към организацията. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания.[8] Заминава за Албания заедно с Георги Занков през есента на 1926 година.[9] Опитва се без успех да вербува за ВМРО (обединена) и заловени в Тирана автономистки четници. Според Дечо Добринов, който обаче не се позовава на документи, Поповски и Цветков „изглежда... всъщност са агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“.[10]

 
Паметник на Христо Цветков и революционерите от Костурско в с. Ново Кономлади

Умира през 1934 година в село Ново Кономлади.[11] През 1996 г. в центъра на селото е открит паметник на войводата.

БележкиРедактиране

  1. а б Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 52.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  3. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.108
  4. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 789 – 790, 893 – 894.
  6. Колектив. Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.59, 107, 115.
  7. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 727. ISBN 954321056X
  8. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. с. 56.
  9. Поповски, Владо, Ленина Жила. Македонский вопрос в советской внешней политике: документы. Скопье, Јустинијан први, 2008. с. 934, 935.
  10. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 62.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 182.