Тригер (електроника)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Тригерът (от английски: trigger – спусък) е логическа схема с две устойчиви състояния, която преминава от едното в другото под въздействието на външен сигнал. Тригерът може да стои произволно дълго в едно от двете състояния, а преминаването в другото състояние става много бързо, със скок. Тригерът е последователна логическа схема, тоест схема с памет.

Обикновено изходът на един тригер се означава с Q и състоянието му се отъждествява с това на тригера. Освен основния („прав“) изход, един тригер може да притежава и втори изход – Q („инверсен“), чието състояние е обратно (в логически смисъл) на състоянието на основния. Тригерите са основни звена в броячи, регистри и др.
В зависимост от начина на въздействие на входните сигнали, тригерите се делят на два основни типа: асинхронни (latch) и синхронни (тактово управляеми) тригери.
Видове тригери редактиране
Асинхронни тригери редактиране
При тях информационните сигнали въздействат върху състоянието на тригера непосредствено при появяването си.
Синхронни тригери редактиране
Имат допълнителен тактов вход, който се бележи с C (от англ. clock – часовник), чийто сигнал установява тригера в съответствие с входните сигнали, които въздействат. Съществуват три типа синхронни тригери:
С управление по ниво на сигнал редактиране
Състоянието на тригера може да се промени през цялото време, докато логическото ниво на тактовия вход е активно. Този тип тригер се нарича още статичен синхронен тригер. Обикновено при тях тактовият сигнал се бележи с E (от англ. enable – разреши)
С управление по фронт на сигнал редактиране
Превключват се само по време на активния преход на синхронния сигнал (0 – 1 или 1 – 0). Тригери от този тип се наричат динамични или тригери с динамичен вход.
Двустъпални тригери редактиране
При активно ниво на синхронния сигнал първото стъпало приема входното въздействие, като второто стъпало е забранено. При преминаване на сигнала в неактивно ниво информацията от първото стъпало се прехвърля във второто. Наричат се още тригери от тип „управляващ-управляван“ (англ. Master-Slave)
RS тригери редактиране
RS тригера има два входа. Единият е за установяване S (англ. Set), а другият е за нулиране R (англ. Reset)
RS тригер, реализиран с логически елемент „ИЛИ-НЕ“ редактиране
Ако , тригерът запазва състоянието си, до което се е намирал дотогава. Ако , двата изхода престават да бъдат взаимноинверсни и се установяват в нула. Състоянието на тригера е неопределимо, затова тази комбинация е забранена.
S | R | Q | |
---|---|---|---|
0 | 0 | НП | НП |
0 | 1 | 0 | 1 |
1 | 0 | 1 | 0 |
1 | 1 | * | * |
НП – няма промяна; * – забранена комбинация
RS тригер, реализиран с логически елемент „И-НЕ“ редактиране
Разликата спрямо тригера, реализиран с „ИЛИ-НЕ“, е в това, че активните нива на входните сигнали са логически „0“, тоест тригерът се установява в логическа „1“, когато , и се нулира, когато . В този случай двата изхода се установяват в логическа „1“ и тригерът е в неопределено състояние.
Q | |||
---|---|---|---|
0 | 0 | * | * |
0 | 1 | 1 | 0 |
1 | 0 | 0 | 1 |
1 | 1 | НП | НП |
НП – няма промяна; * – забранена комбинация
Разрешаван RS тригер редактиране
Получава се от асинхронния тригер, реализиран с „И-НЕ“, чрез включване на входовете му елементи „И-НЕ“. Тригерът притежава разрешаващ вход Е. Когато , входните въздействия се пропускат към основния тригер. Когато , входните въздействия не виляят на основния тригер.
RS тригер управляван от фронт на сигнал редактиране
Във входа Е на разрешавания RS тригер се включва детектор на фронт. Той формира кратък импулс по предния фронт на синхронизиращия сигнал. Продължителността на този импулс е приблизително равна на закъснението в инвертора. Така формираният тригер с динамичен вход е нечувствителен към статичните нива на входа на такта С.
RS тригер от тип управляващ-управляван редактиране
Управляващият тригер възприема входните въздействия винаги при , а когато , информацията от изхода на управляващия се прехвърля в управлявания. Така в изхода на тригера се фиксира състоянието преди спадащия фронт на тактовия сигнал. Ако първото стъпало на тригера е тригер от динамичен тип, двустъпалният тригер е с по-висока шумоустойчивост.
JK тригер редактиране
JK тригерът е от динамичен тип. Има два входа: J установява тригера в логическа „1“, а K – в логическа „0“. JK тригера има и един нулиращ вход C. Действието на JK тригера е подобно на това на RS с тази разлика, че е премахната неопределеността в състоянието му при едновременното активизиране на двата информационни входа. При всеки тактов импулс променя състоянието на тригера в противоположно.
J | K | Q | |
---|---|---|---|
0 | 0 | НП | НП |
0 | 1 | 0 | 1 |
1 | 0 | 1 | 0 |
1 | 1 |
НП – няма промяна
D тригер редактиране
D тригерът представлява елементарна клетка памет. Притежава един информационен вход, означен с D (закъснение, от англ. Delay). Логическото ниво на този вход се установява на изхода след постъпване на съответен тактов импулс. Информацията на изхода се получава с един такт закъснение. На основа на D тригера се реализират основните регистърни схеми. Може да бъде получен на основата както на JK, така и на RS тригер. При D тригера състоянието на изхода съвпада със стойността на D.
D | Q | |
---|---|---|
0 | 0 | 1 |
1 | 1 | 0 |
T тригер редактиране
T тригерът е синхронен. Има два входа: T (превключващ, англ. Toggle) и тактов C. Когато на входа Т се подаде логическа „1“, всеки тактов импулс превключва тригера в противоположно състояние. Така входът Т се разглежда като разрешаващ вход. T тригера е делител на тактовата честота на две. Използва се за реализация на броячни схеми. Реализира се по-лесно от останалите типове тригери. Може да бъде получен както от RS, така и от JK тригер.
T | |
---|---|
0 | |
1 |