Тригерът (от английски: trigger – спусък) е логическа схема с две устойчиви състояния, която преминава от едното в другото под въздействието на външен сигнал. Тригерът може да стои произволно дълго в едно от двете състояния, а преминаването в другото състояние става много бързо, със скок. Тригерът е последователна логическа схема, тоест схема с памет.

Анимирана схема на тригер с транзистори. Примерни стойности на резисторите: R1, R2 = 1 kΩ R3, R4 = 10 kΩ

Обикновено изходът на един тригер се означава с Q и състоянието му се отъждествява с това на тригера. Освен основния („прав“) изход, един тригер може да притежава и втори изход – Q („инверсен“), чието състояние е обратно (в логически смисъл) на състоянието на основния. Тригерите са основни звена в броячи, регистри и др.

В зависимост от начина на въздействие на входните сигнали, тригерите се делят на два основни типа: асинхронни (latch) и синхронни (тактово управляеми) тригери.

Видове тригери редактиране

Асинхронни тригери редактиране

При тях информационните сигнали въздействат върху състоянието на тригера непосредствено при появяването си.

Синхронни тригери редактиране

 
Синхронен RS тригер с управление по ниво на сигнал.

Имат допълнителен тактов вход, който се бележи с C (от англ. clock – часовник), чийто сигнал установява тригера в съответствие с входните сигнали, които въздействат. Съществуват три типа синхронни тригери:

С управление по ниво на сигнал редактиране

Състоянието на тригера може да се промени през цялото време, докато логическото ниво на тактовия вход е активно. Този тип тригер се нарича още статичен синхронен тригер. Обикновено при тях тактовият сигнал се бележи с E (от англ. enable – разреши)

С управление по фронт на сигнал редактиране

Превключват се само по време на активния преход на синхронния сигнал (0 – 1 или 1 – 0). Тригери от този тип се наричат динамични или тригери с динамичен вход.

Двустъпални тригери редактиране

При активно ниво на синхронния сигнал първото стъпало приема входното въздействие, като второто стъпало е забранено. При преминаване на сигнала в неактивно ниво информацията от първото стъпало се прехвърля във второто. Наричат се още тригери от тип „управляващ-управляван“ (англ. Master-Slave)

RS тригери редактиране

 
Асинхронен RS тригер реализиран с „ИЛИ-НЕ“.
 
RS тригер реализиран с „И-НЕ“.
 
Разрешаван RS тригер.
 
RS тригер управляван по фронт на сигнал.
 
RS тригер от тип Master-Slave.

RS тригера има два входа. Единият е за установяване S (англ. Set), а другият е за нулиране R (англ. Reset)

RS тригер, реализиран с логически елемент „ИЛИ-НЕ“ редактиране

Ако  , тригерът запазва състоянието си, до което се е намирал дотогава. Ако  , двата изхода престават да бъдат взаимноинверсни и се установяват в нула. Състоянието на тригера е неопределимо, затова тази комбинация е забранена.

S R Q  
0 0 НП НП
0 1 0 1
1 0 1 0
1 1 * *

НП – няма промяна; * – забранена комбинация

RS тригер, реализиран с логически елемент „И-НЕ“ редактиране

Разликата спрямо тригера, реализиран с „ИЛИ-НЕ“, е в това, че активните нива на входните сигнали са логически „0“, тоест тригерът се установява в логическа „1“, когато  , и се нулира, когато  . В този случай двата изхода се установяват в логическа „1“ и тригерът е в неопределено състояние.

    Q  
0 0 * *
0 1 1 0
1 0 0 1
1 1 НП НП

НП – няма промяна; * – забранена комбинация

Разрешаван RS тригер редактиране

Получава се от асинхронния тригер, реализиран с „И-НЕ“, чрез включване на входовете му елементи „И-НЕ“. Тригерът притежава разрешаващ вход Е. Когато  , входните въздействия се пропускат към основния тригер. Когато  , входните въздействия не виляят на основния тригер.

RS тригер управляван от фронт на сигнал редактиране

Във входа Е на разрешавания RS тригер се включва детектор на фронт. Той формира кратък импулс по предния фронт на синхронизиращия сигнал. Продължителността на този импулс е приблизително равна на закъснението в инвертора. Така формираният тригер с динамичен вход е нечувствителен към статичните нива на входа на такта С.

RS тригер от тип управляващ-управляван редактиране

Управляващият тригер възприема входните въздействия винаги при  , а когато  , информацията от изхода на управляващия се прехвърля в управлявания. Така в изхода на тригера се фиксира състоянието преди спадащия фронт на тактовия сигнал. Ако първото стъпало на тригера е тригер от динамичен тип, двустъпалният тригер е с по-висока шумоустойчивост.

JK тригер редактиране

 
JK тригер.

JK тригерът е от динамичен тип. Има два входа: J установява тригера в логическа „1“, а K – в логическа „0“. JK тригера има и един нулиращ вход C. Действието на JK тригера е подобно на това на RS с тази разлика, че е премахната неопределеността в състоянието му при едновременното активизиране на двата информационни входа. При   всеки тактов импулс променя състоянието на тригера в противоположно.

J K Q  
0 0 НП НП
0 1 0 1
1 0 1 0
1 1    

НП – няма промяна

D тригер редактиране

 
D тригер

D тригерът представлява елементарна клетка памет. Притежава един информационен вход, означен с D (закъснение, от англ. Delay). Логическото ниво на този вход се установява на изхода след постъпване на съответен тактов импулс. Информацията на изхода се получава с един такт закъснение. На основа на D тригера се реализират основните регистърни схеми. Може да бъде получен на основата както на JK, така и на RS тригер. При D тригера състоянието на изхода съвпада със стойността на D.

D Q  
0 0 1
1 1 0

T тригер редактиране

 
T тригер

T тригерът е синхронен. Има два входа: T (превключващ, англ. Toggle) и тактов C. Когато на входа Т се подаде логическа „1“, всеки тактов импулс превключва тригера в противоположно състояние. Така входът Т се разглежда като разрешаващ вход. T тригера е делител на тактовата честота на две. Използва се за реализация на броячни схеми. Реализира се по-лесно от останалите типове тригери. Може да бъде получен както от RS, така и от JK тригер.

T  
0  
1