Трооло
Трооло или книжовно Трохоло, понякога нечленуваво Троол (на македонска литературна норма: Трооло) е село в източната част на Северна Македония, община Пробищип.
| Трооло Трооло | |
| — село — | |
 | |
  Трооло | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Пробищип |
| Надм. височина | 470 m |
| Население | 45 души (2002) |
| Пощенски код | 2210 |
| Трооло в Общомедия | |
География редактиране
Землището на Трооло е 13,9 km2, от които земеделската площ е 1368 хектара – 465 хектара обработваема земя, 889 хектара пасища и 14 хектара гори.[1]
История редактиране
В XIX век Трооло е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година селото има 80 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Трооло (Troolo) има 104 българи екзархисти.[3]
Църквата „Света Троица“ е от 1901 година. Не е изписана.[4]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. Жителят на селото Наум е арестуван и измъчван.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Трооло са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Трохоло и Трохла (Troholo, Trohla) като български християнски села.[7]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Григор П. Марков е български кмет на Трооло от 5 септември 1941 година до 22 юни 1942 година. След това кметове са Игнат В. Тотев от Ловеч (22 юни 1942 - 11 февруари 1943) и Панчо Хр. Воденичаров от Щип (2 април 1943 - 9 септември 1944).[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 45 жители (26 мъже и 19 жени), в 21 домакинства и 29 къщи.[1]
Личности редактиране
- Родени в Трооло
Бележки редактиране
- ↑ а б Сайт на Община Пробищип.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 136 – 137. (на френски)
- ↑ Парохии при храм Света Богородица - Пробиштип // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2018-10-02. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 199.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 15, л. 80
