Тропарът (от гръцки τροπάριον – етимологията не е доуточнена) е основен музикално-поетичен жанр от църковната химнография, съществен елемент от православното богослужение. Представлява кратко песнопение, посветено на събитието или светеца, които се честват при съответното богослужение.

Тропар за шести глас: „Кресту́ Твоему́ покланя́емся Влады́ко, и свято́е Воскресе́ние Твое́ сла́вим.“ „Кондакарь крюковый“, краят на ХІІ век.

Заражда се като кратък песенен коментар към богослужебните текстове. Първите тропари следват принципа на ритмувана проза и са повече декламативни, но след 6 век окончателно придобиват формата на песнопения. Първоначалните текстови образци биват поетизирани, изпълняват се върху развита музикална мелодия.

За първи тропар традицията сочи популярния и изпълняван и до днес при богослужението „Свѣте Тихій“ (Тиха светлина), който още през 4 век е определен от Василий Велики като част от „древната традиция на Църквата“. За древен е смятан и тропарът „Христос воскресе“, който също се пее и днес. С времето се появяват нови тропари – възкресни, богородични и др.

В богослужението на Източноправославната църква, тропарът се подчинява на принципа на осмогласието.

Външни препраткиРедактиране