Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система. Първоначално така са наречени астероидите на Юпитер (първият троянец 588 Ахил е открит 1906 г.), но по-късно става ясно, че и други планети имат такива астероиди около своите точки L4 и L5, включително и Земята. Така терминът троянски астероиди става общ за астероидите, които не обикалят директно около Слънцето, а изпълняват условието да ротират около тези точки L4 и L5, независимо на коя планета (или неин спътник).

Схема на централното тяло (жълто), масивния спътник (синьо) и петте точки на Ланграж (червено)

Точки на Лагранж редактиране

Точките L4 и L5 (за система от две тела, при които масата на едното многократно превишава масата на второто) се намират на орбитата на второто тяло, като L4 е на 60° преди, а L5 – на 60° след тялото. Именно около тези точки се събират троянските астероиди, докато точките L1, L2 и L3 се характеризират с неустойчиво равновесие. Равновесните точки L4 и L5 се движат заедно със спътника по неговата орбита, но ако в тях попадне трето тяло с пренебрежимо малка маса (т.е. астероид), то се оказва в устойчиво равновесие спрямо централното тяло и неговия спътник. Троянските астероиди не се намират точно в точките L4 и L5, а обикалят около тях по елиптични или по-сложни, подковообразни орбити, понякога с голяма инклинация. Въпреки това, те се намират в 1:1 орбитален резонанс със своята планета.

Троянски астероиди в Слънчевата система редактиране

 
Троянските астероиди на Юпитер (в зелено), Астероидният пояс (в бяло) и астероидите от групата Хилда (оранж)

Теоретично всички планети от Слънчевата система имат своите точки L4 и L5, както и спътниците на големите планети, но не във всички са открити троянски астероиди. Засега не са открити троянски астероиди около Меркурий и Венера.

Към юни 2022 е потвърдено откриването на следните троянски астероиди[1].:

Планетите джуджета от Астероидния пояс - Церера и 4 Веста имат временни троянци[5].

Стабилност редактиране

Орбитите на троянските астероиди са доста стабилни във времето (от астрономическа гледна точка), като важи правилото, че колкото по-масивна е планетата, толкова по-устойчиви са орбитите на нейните троянци. Така троянците около Юпитер са много по-стабилни от троянците на която и да е по-малка планета, например Земята.

За да е дългосрочно стабилна системата, трябва да е изпълнено условието m1 > 100m2 > 10 000m3, където m1 е масата на централното тяло, m2 е масата на планетата, а m3→0 – на троянския астероид, за която приемаме, че клони към нула. Всичко това се отнася до система от три тела. Ако участват и други обекти, пряко чрез сблъсък или непряко, чрез гравитация, системата може да претърпи значителни изменения.

Източници редактиране