Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за античния град. За филма вижте Троя (филм).

Троя (на старогръцки: Τροία, а също и Илио́н (на гръцки: Ἴλιον)) е античен град на полуостров Троада в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели, недалеч от брега на Егейско море. Известен е като място на Троянската война, описана в Илиада – едната от двете древногръцки епически поеми, приписвани на Омир. До към средата на 19 век съществуването на Троя е спорно, но започналите след 1860 г. археологически разкопки, продължаващи и до днес, доказват реалното му съществуване.

Троя
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.).
Стените на акропола от слоя Троя VII, идентифициран като съвременен на Троянската война (около 1200 г. пр.н.е.).
Местоположение
Marmara Region location map.svg
39.9575° с. ш. 26.2389° и. д.
Троя
Местоположение в Турция Мармара
Страна Флаг на Турция Турция
Археология
Вид Град
Епоха Бронзова епоха
Световно наследство на ЮНЕСКО
Име Archaeological Site of Troy
Регион Европа и Северна Америка
Тип Културно
Критерий ii, iii, vi
Вписване 1998
ID 849
Троя в Общомедия
Бутафорният Троянски кон от филма „Троя“, подарен от Брад Пит на турския град Чанаккале, в чиито околности са снимани някои сцени.

Основната заслуга за разкриването на Троя е на германския археолог Хайнрих Шлиман, който започва разкопки в района на хълма Хисарлък през 1870 г. Той установява, че в различните пластове има няколко града, строени един върху друг. Тъй като според него Омировата Троя трябва да е най-ранното селище, т.е. разположено най-отдолу (Троя II), той прокопава дълбок ров през хълма, за да достигне скалната му основа, като пренебрегва междинните пластове. По-късни датирания установяват, че с Омировата се идентифицират останките на Троя VI и Троя VIIa от средната и късната бронзова епоха[1].

Разкритите останки са важно свидетелство за първия контакт между цивилизациите на Мала Азия и средиземноморския свят. През 1998 г. археологическият обект Троя е включен в списъка за световното наследство на ЮНЕСКО.

История на разкопкитеРедактиране

Докато древните елини са вярвали в истинността на „Илиада“, учените от XVII – XVIII век приемат Троянската война по-скоро като мит, отколкото като историческо сведение. Въпреки това, не липсват ентусиасти, вярващи в обратното. Още в края на XVIII век французинът Льо Шевалие (на френски: Jean Baptiste LeChevalier) започва да търси Троя по крайбрежието на Мраморно море. Постепенно историците започват да приемат неговата хипотеза, че вероятното място на Троя е на хълма Бунарбаши [2][3], като това убеждение става общоприето и се задържа доста дълго. Хълмът Хисарлък като алтернативно място е посочен за първи път от шотландеца Чарлз Макларън [4][5] през 1822 г. Привърженик на неговата идея става англичанинът Франк Калвърт, който дори закупува парцел на Хисарлъка и започва разкопки през 1865 г. По ирония на съдбата разкопаният от него участък се оказва встрани от развалините. През 1868 г. Шлиман се запознава с Калвърт и също става горещ поддръжник на идеята за Хисарлъка. След известни затруднения със закупуването на земя и получаването на султански ферман с разрешение за разкопки, той започва работа през 1871 г. и в продължение на няколко сезона успява да разкрие останките от древни селища от различни епохи. Най-важното си откритие прави през 1873 г., когато разкрива крепостни стени и порта, а малко по-късно и златно съкровище.

След внезапната смърт на Шлиман разкопките продължава германецът Вилхелм Дьорпфелд (на немски: Wilhelm Dörpfeld) (1893 – 94) и по-късно Карл Блиджен (на английски: Carl W. Blegen) (1932 – 38)[6][7].

Открити културни пластовеРедактиране

Отделните културни пластове в Троя са номерирани от Троя I до Троя IX, с няколко подразделения:

  • Троя I 3000 – 2600 г. пр.н.е.
  • Троя II 2600 – 2250 г. пр.н.е.
  • Троя III 2250 – 2100 г. пр.н.е.
  • Троя IV 2100 – 1950 г. пр.н.е.
  • Троя V: 20 – 18 век пр.н.е.
  • Троя VI: 17 – 15 век. пр.н.е.
  • Троя VIh: късната бронзова епоха, 14 век пр.н.е.
  • Троя VIIa: ок. 1300 – 1190 г. пр.н.е, най-вероятният „кандидат“ за Омировата Троя.
  • Троя VIIb1: 12 век пр.н.е.
  • Троя VIIb2: 11 век пр.н.е.
  • Троя VIIb3: допреди около 950 г. пр.н.е.
  • Троя VIII: около 700 г. пр.н.е
  • Троя IX: Елинистичната епоха, 1 век пр.н.е.
 
Археологически план на разкритите слоеве

ИзточнициРедактиране

  1. Troy ancient city, Turkey. // Енциклопедия Британика. Посетен на 19 октомври 2017. (на английски)
  2. Voyage de la Troade
  3. Schliemann, 1881, pp. 184 – 191
  4. Maclaren, Charles. A Dissertation On the Topography of the Plain of Troy: Including an Examination of the Opinions of Demetrius, Chevalier, Dr. Clarke, and Major Rennell. Bibliobazaar, 2010. ISBN 1-146-73161-2. Посетен на 28 декември 2014.
  5. Schliemann, 1881, p. 189
  6. Wilhelm Dörpfeld, Troja und Ilion, Beck & Barth, 1902
  7. Carl W. Blegen, Troy; excavations conducted by the University of Cincinnati, 1932 – 1938, Princeton University Press, 1950

ЛитератураРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране