Трупното изсъхване е един от основните признаци на окончателната биологична смърт на организма. Изразява се в загубата на влага от тъканите на трупа, вследствие на изпарение. Изсъхването на трупа започва през първите няколко минути, след настъпване на смъртта и продължава различно дълго време, като достига различна степен, в зависимост от температурата и влажността на околната среда.

Признаци на смъртта

Трупна бледост (pallor mortis)
Трупно изстиване (algor mortis)
Трупно изсъхване
Трупно вкочаняване (rigor mortis)
Послесмъртни петна (livor mortis)
Трупно гниене
Трупно разложение
Скелетонизация

Изсъхването на трупа е най-изразено в местата, които приживе са естествено овлажнени, като роговиците и склерата на очите. Те последователно загубват блясъка си, помътняват и около 2–3 часа след смъртта в ъглите на очите се появяват триъгълни (при отворени очи) или нишковидни (при затворени очи) петна, които се означават като „петна на Ларше“.[1]

След това изсъхват епителните покрития с тънък епидермис – ъглите на устните, срамните устни, главичката на пениса и скротума. Следсмъртните увреждания на кожата на трупа изсъхват по-бързо от неповредената кожа, като образуват т. нар. „пергаментни петна“. Те могат да бъдат объркани с прижизнени увреждания на тялото. Двата признака се разграничават като:[1]

  • петното обилно се напои с вода или оцетно-спиртен разтвор и се покрие с влажна марля; пергаментните петна изчезват след 2–3 часа, а петната от прижизнени увреждания остават;
  • нанася се разрез на границата между петното и неизменената кожа; тъканите под пергаментните петна и неизменената кожа имат еднакъв цвят, докато тъканите под петната от прижизнени увреждания са тъмни и пропити със съсирена кръв.

Степента и времето за изсъхване на трупа не могат да се използват като критерий за определяне на времето на настъпване на смъртта.[1]

Източници

редактиране
  1. а б в Акопов, В.И. Судебная медицина:учебник для СПО – Москва. Издательство Юрайт, 2016. – 478 с. (рус.)