Тази статия е за града в Русия. За селото в Сардиния вижте Тула (Италия).

Ту̀ла (на руски: Тула) е град в Русия, административен център на Тулска област.[2] Населението на града през 2017 г. е 485 221 души.

Тула
Тула
— Град —
Знаме
      
Герб
Русия
54.2° с. ш. 37.6167° и. д.
Тула
Тулска област
54.2° с. ш. 37.6167° и. д.
Тула
Страна Русия
Федерален субектТулска област
РайонТула
Площ146 km²
Надм. височина170 m
НаселениеПонижение 461 692 души (2024)
КметОлга Слюсарева
Основаване1146
Първо споменаване1146 г.[1]
Пощенски код300000 – 300999
Телефонен код+7 4872
МПС код71
Часова зонаUTC+4:00
Официален сайтwww.tula.ru
Тула в Общомедия

География

редактиране

Градът е разположен на 193 km южно от столицата Москва, на река Упа.

Градът за първи път е упоменат през XII век на картите на Марко Поло като „Tula ex lapide constructa", а е присъединен към Великото Московско княжество през 1503 г. През периода 1514 – 1521 г. на левия бряг на река Упа, която протича през града, е построен местният Кремъл, който става и основното ядро на местното градоустройство.

Към средата на XVII век, когато границата на Русия се премества далеч на юг от Тула, започва трансформирането ѝ от гранично укрепление към търговско-занаятчийски град. За начало на оръжейното дело в Тула се смята 1595 г., когато цар Фьодор I освобождава местните занаятчии от различни данъци и повинности срещу задължението да изработват оръжие. Първото металообработващо предприятие е открито от холандеца Виниус. През 1712 г. с указ на Петър I в Тула е построен първият в Русия държавен оръжеен завод с който градът става най-известният и голям оръжеен център в страната. Градът развива производството и на други изделия от метал, като най-известният невоенен продукт е самоварът.

През 1976 г. с постановление на ЦК на КПСС е обявен за град-герой за проявена храброст при защитата му през Втората световна война.

Личности

редактиране
  1. tulalmanac.blogspot.se
  2. Бурцев И.Г., Горячко М.Д. Ту́ла // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-12 в Wayback Machine. ((ru))