Тулска област
Тулска област е субект на Руската федерация, влизащ в състава на нейния Централен федерален окръг.[1]
Тулска област | |
Субект на Руската федерация | |
Тулска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Тула |
Площ | 25 679 km² |
Население | 1 491 855 души (2018) 58,1 души/km² |
Адм. център | Тула |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Алексей Дюмин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 71 |
Официален сайт | tularegion.ru |
Тулска област в Общомедия |
Площ 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската федерация, 0,15% от нейната площ). Население 1 491 855 души (32-ро място в Руската федерация, 1,02 % от нейното население) на 1 януари 2018 г. Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 километра.
Историческа справка
редактиранеПървите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадено Тулско наместничество, от 1796 година - Тулска губерния, която просъществува до 1929 г., когато е заличена, и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.
География
редактиранеПоложение, граници, големина
редактиранеТулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).[2]
Релеф, полезни изкопаеми
редактиранеТулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.[2]
В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.[2]
Климат
редактиранеКлиматът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5 °C до -10,3 °C, а средна юлска – 19 – 20 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 136 до 148 денонощия.[2]
Води
редактиранеПо територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море, и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта в протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове, и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]
В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km2, като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрасват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.[3]
Почви, растителност, животни
редактиранеОсновните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинският свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km2. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9145 (0,59%), татари 7878 (0,51%).
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града (в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Тула (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Донской | 48 | 63 842 | гр. Донской | 63 842 | 66 | |
ІІ. Новогуровски | 12 | 3447 | сгт Новогуровски | 3447 | 42 | |
ІІІ. Новомосковск | 906 | 137 555 | гр. Новомосковск | 125 647 | 60 | |
ІV+14. Тула | 1496 | 551 513 | гр. Тула | 485 221 | ||
V. Славни | 28 | 1870 | сгт Славни | 1870 | 153 | |
1. Алексин | 943 | 67 910 | гр. Алексин | 59 157 | 71 | |
8. Ефремов | 1649 | 56 940 | гр. Ефремов | 35 505 | 169 | |
Муниципални райони | ||||||
2. Арсеневски | 1096 | 9685 | сгт Арсенево | 4757 | 116 | |
3. Бельавски | 1190 | 20 005 | гр. Бельов | 13 362 | 155 | |
4. Богородицки | 957 | 51 231 | гр. Богородицк | 31 263 | 65 | |
5. Веньовски | 1620 | 31 453 | гр. Веньов | 14 211 | 52 | |
6. Воловски | 1080 | 13 432 | сгт Волово | 3427 | 111 | |
7. Дубенски | 799 | 14 342 | сгт Дубна | 5384 | 54 | |
9. Заокски | 918 | 21 300 | сгт Заокски | 6709 | 82 | |
10. Каменски | 795 | 8832 | с. Архангелское | 2391 | 208 | |
11. Кимовски | 1112 | 38 270 | гр. Кимовск | 26 023 | 77 | |
12. Киреевски | 931 | 73 125 | гр. Киреевск | 24 642 | 40 | гр. Болохово, гр. Липки |
13. Куркински | 949 | 9688 | сгт Куркино | 5036 | 163 | |
15. Одоевски | 1182 | 12 778 | сгт Одоев | 5559 | 137 | |
16. Плавски | 1025 | 27 530 | гр. Плавск | 15 870 | 58 | |
17. Суворовски | 1065 | 34 883 | гр. Суворов | 17 506 | 90 | гр. Чекалин |
18. Тьопло-Огарьовски | 1014 | 12 166 | сгт Тьоплое | 4921 | 70 | |
19. Узловски | 567 | 81 748 | гр. Узловая | 51 922 | 54 | |
20. Чернски | 1614 | 19 911 | сгт Черн | 6394 | 121 | |
21. Шчокински | 1393 | 106 384 | гр. Шчокино | 58 088 | 25 | гр. Советск, Первомайски |
22. Ясногорски | 1300 | 29 577 | гр. Ясногорск | 15 741 | 35 |
Селско стопанство
редактиранеРастениевъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждат се зърно и бобови култури; както и фуражи, технически култури, картофи и зеленчуци. Отглеждани животни: говеда, свине, овце и кози, домашни птици.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1683[4] | 1448[5] | 1295,5 | 912,8[5] | 739,6[6] | 749,5 | 780,8[6] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тулска област (Ту́льская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула – Улан Батор [Телевизионная башня – Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Тулска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |