Отваря главното меню

Тулска област е субект на Руската федерация, влизащ в състава на нейния Централен федерален окръг[1].

Тулска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Тулска област на картата на РусияТулска област на картата на Русия
Страна Flag of Russia.svg Русия
Площ 25 679 km²
Население (2018) 1 491 855 души
58,1 души/km²
Административен център Тула
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Алексей Дюмин
Часова зона UTC +3
МПС код 71
Тулска област в Общомедия

Площ 25 679 km2 (70-то място по големина в Руската федерация, 0,15 % от нейната площ). Население 1 491 855 души (32-ро място в Руската федерация, 1,02 % от нейното население) на 1 януари 2018 г. Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 километра.

Историческа справкаРедактиране

Първите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадена Тулска губерния, която просъществува до 1929 г. когато е заличена и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.

ГеографияРедактиране

Положение, граници, големинаРедактиране

Тулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km2 (70-то място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).[2]

Релеф, полезни изкопаемиРедактиране

Тулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.[2]

В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.[2]

КлиматРедактиране

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5 °C до -10,3 °C, а средна юлска – 19 – 20 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 136 до 148 денонощия.[2]

ВодиРедактиране

По територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта на протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km2, като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрастват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.[3]

Почви, растителност, животниРедактиране

Основните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинския свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.[2]

НаселениеРедактиране

На 1 явуари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km2. Градско население ... При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническия състав на областта е следния: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9 145 (0,59%), татари 7 878 (0,51%).

Административно-териториално делениеРедактиране

 
Административно-териториално деление на Тулска област

В административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града (в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Тулска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Тула
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Донской 48 63 842 гр. Донской 63 842 66
ІІ.Новогуровски 12 3 447 сгт Новогуровски 3 447 42
ІІІ.Новомосковск 906 137 555 гр. Новомосковск 125 647 60
ІV+14.Тула 1 496 551 513 гр. Тула 485 221
V.Славни 28 1 870 сгт Славни 1 870 153
1.Алексин 943 67 910 гр. Алексин 59 157 71
8.Ефремов 1 649 56 940 гр. Ефремов 35 505 169
Муниципални райони
2.Арсеневски 1 096 9 685 сгт Арсенево 4 757 116
3.Бельавски 1 190 20 005 гр. Бельов 13 362 155
4.Богородицки 957 51 231 гр. Богородицк 31 263 65
5.Веньовски 1 620 31 453 гр. Веньов 14 211 52
6.Воловски 1 080 13 432 сгт Волово 3 427 111
7.Дубенски 799 14 342 сгт Дубна 5 384 54
9.Заокски 918 21 300 сгт Заокски 6 709 82
10.Каменски 795 8 832 с. Архангелское 2 391 208
11.Кимовски 1 112 38 270 гр. Кимовск 26 023 77
12.Киреевски 931 73 125 гр. Киреевск 24 642 40 гр. Болохово, гр. Липки
13.Куркински 949 9 688 сгт Куркино 5 036 163
15.Одоевски 1 182 12 778 сгт Одоев 5 559 137
16.Плавски 1 025 27 530 гр. Плавск 15 870 58
17.Суворовски 1 065 34 883 гр. Суворов 17 506 90 гр. Чекалин
18.Тьопло-Огарьовски 1 014 12 166 сгт Тьоплое 4 921 70
19.Узловски 567 81 748 гр. Узловая 51 922 54
20.Чернски 1 614 19 911 сгт Черн 6 394 121
21.Шчокински 1 393 106 384 гр. Шчокино 58 088 25 гр. Советск, Первомайски
22.Ясногорски 1 300 29 577 гр. Ясногорск 15 741 35
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Селско стопанствоРедактиране

Растениевъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждат зърно и бобови култури; както и фуражи, технически култури, картофи и зеленчуци. Отглеждани говеда, свине, овце и кози, домашни птици.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1683[4] 1448[5] 1295,5 912,8[5] 739,6[6] 749,5 780,8[6]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тулска област (Ту́льская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула – Улан Батор [Телевизионная башня – Улан-Батор]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
  3. а б ((ru)) «Вода России» – Тулска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))