Тулска област
Тулска област е субект на Руската федерация, влизащ в състава на нейния Централен федерален окръг.[1]
Тулска област | |
---|---|
Субект на Руската федерация | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Адм. център | Тула |
Площ | 25 679 km² |
Население | 1 491 855 души (2018) 58,1 души/km² |
Адм. център | Тула |
Федерален окръг | Централен федерален окръг |
Губернатор | Алексей Дюмин |
Часова зона | UTC +3 |
МПС код | 71 |
Тулска област в Общомедия |
Площ 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската федерация, 0,15% от нейната площ). Население 1 491 855 души (32-ро място в Руската федерация, 1,02 % от нейното население) на 1 януари 2018 г. Административен център град Тула. Разстояние от Москва до Тула 193 километра.
Историческа справка Редактиране
Първите руски градове на територията на сегашната Тулска област за първи път са споменати в летописните източници през 1146 г. Тула и 1147 г. Бельов. През 1236 г. е основано селището Алексин, през 1400 г. – Веньов, а през 1672 г. – Ефремов, които заедно със селището Богородицк през 1777 г. официално са утвърдени за градове. През 1567 г. е основано селището Лихвин, което през 1746 г. е утвърдено за град (от 1944 г. град Чекалин). Всичките останали 12 града в областта са признати за такива през ХХ в. На 9 март 1777 г. с императорски указ е създадено Тулско наместничество, от 1796 година - Тулска губерния, която просъществува до 1929 г., когато е заличена, и територията ѝ е присъединена към Московска област. На 26 септември 1937 г. е образувана Тулска област, която е отделена от състава на Московска област.
География Редактиране
Положение, граници, големина Редактиране
Тулска област се намира в централната част на Европейска Русия и влиза в състава на Централния федерален окръг. На север граничи с Московска област, на изток – с Рязанска област, на югоизток – с Липецка област, на юг и югозапад – с Орловска област и на запад и северозапад – с Калужка област. В тези си граници заема площ от 25 679 km2 (70-о място по големина в Руската Федерация, 0,15% от нейната площ).[2]
Релеф, полезни изкопаеми Редактиране
Тулска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в северната част на Средноруското възвишение. Релефът на запад, северозапад и север е силно разчленен, в централните части леко хълмист, на изток се простира слабо разчленена равнина, а на юг и югоизток релефът е навълнен, набразден от сложна мрежа от дълбоки оврази и долове. На юг се намира най-високата част на областта – 293 m н.в.[2]
В пределите на Тулска област са съсредоточени около 1/2 от залежите на Подмосковския въглищен басейн. Освен това има находища на желязна руда и различни строителни материали.[2]
Климат Редактиране
Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -9,5 °C до -10,3 °C, а средна юлска – 19 – 20 °C. Годишната сума на валежите се изменя от 575 mm на северозапад до 470 mm на югоизток с максимум през юли. Вегетационният период (минимална денонощна температура 5 °C) е от 136 до 148 денонощия.[2]
Води Редактиране
По територията на Тулска област протичат 1682 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 10 933 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на Волга (около 80% от територията), вливаща се Каспийско море, и на Дон (около 20%), вливаща се в Азовско море. Най-голямата река в областта е Ока (десен приток на Волга), която протича по западните и северните покрайнини на областта в протежение от 220 km. Нейни основни притоци са Зуша (горното течение), Упа, Осьотър и Проня (горните им течения). В Тулска област са изворите и част от горното течение на река Дон и неговите притоци Непрядва и Красивая Меча. Болшинството от реките в областта са с равнинен характер – малък наклон и бавно течение. Подхранването им е смесено, с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове, и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]
В Тулска област има над 2 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 90 km2, като само 25 от тях са по-големи от 10 дка. Повечето от езерата са крайречни, но се срещат и карстови. Както крайречните, така и карстовите са нетрайни, постепенно обрасват с тревиста растителност, заблатяват се и изчезват. Двете най-големи езера в областта са Шиловско и Жупен, които са с карстов произход. Най-големите изкуствени водоеми са: Шатското водохранилище на река Шат (приток на Упа), Черепетското водохранилище на река Черепет (приток на Ока), Пронското водохранилище на река Проня (на границата с Рязанска област) и Шчокинското водохранилище на река Упа.[3]
Почви, растителност, животни Редактиране
Основните почви в областта са сивите оподзолени и излужените черноземи. Горите заемат 13% от нейната площ и са разположени предимно на север и северозапад, като преобладават дъбовите, брезовите и осиковите гори. На границата с лесостепната зона голямо мелиоративно значение има полосата от широколистни гори (дъбово-ясенови с примеси от клен). Животинският свят включва вълци, лисици, бурсуци, лосове, зайци, белки и др.[2]
Население Редактиране
На 1 януари 2018 г. населението на Тулска област наброява 1 491 855 души (32-ро място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 58,1 души/km2. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следният: руснаци 1 462 184 деши (94,1%), украинци 15 027 (0,97%), арменци 9145 (0,59%), татари 7878 (0,51%).
Административно-териториално деление Редактиране
В административно-териториално отношение Тулска област се дели на 7 областни градски окръга, 19 муниципални района, 19 града (в т.ч. 5 града с областно подчинение (Алексин, Донской, Ефремов, Новомосковск и Тула) и 14 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Тула (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Донской | 48 | 63 842 | гр. Донской | 63 842 | 66 | |
ІІ. Новогуровски | 12 | 3447 | сгт Новогуровски | 3447 | 42 | |
ІІІ. Новомосковск | 906 | 137 555 | гр. Новомосковск | 125 647 | 60 | |
ІV+14. Тула | 1496 | 551 513 | гр. Тула | 485 221 | ||
V. Славни | 28 | 1870 | сгт Славни | 1870 | 153 | |
1. Алексин | 943 | 67 910 | гр. Алексин | 59 157 | 71 | |
8. Ефремов | 1649 | 56 940 | гр. Ефремов | 35 505 | 169 | |
Муниципални райони | ||||||
2. Арсеневски | 1096 | 9685 | сгт Арсенево | 4757 | 116 | |
3. Бельавски | 1190 | 20 005 | гр. Бельов | 13 362 | 155 | |
4. Богородицки | 957 | 51 231 | гр. Богородицк | 31 263 | 65 | |
5. Веньовски | 1620 | 31 453 | гр. Веньов | 14 211 | 52 | |
6. Воловски | 1080 | 13 432 | сгт Волово | 3427 | 111 | |
7. Дубенски | 799 | 14 342 | сгт Дубна | 5384 | 54 | |
9. Заокски | 918 | 21 300 | сгт Заокски | 6709 | 82 | |
10. Каменски | 795 | 8832 | с. Архангелское | 2391 | 208 | |
11. Кимовски | 1112 | 38 270 | гр. Кимовск | 26 023 | 77 | |
12. Киреевски | 931 | 73 125 | гр. Киреевск | 24 642 | 40 | гр. Болохово, гр. Липки |
13. Куркински | 949 | 9688 | сгт Куркино | 5036 | 163 | |
15. Одоевски | 1182 | 12 778 | сгт Одоев | 5559 | 137 | |
16. Плавски | 1025 | 27 530 | гр. Плавск | 15 870 | 58 | |
17. Суворовски | 1065 | 34 883 | гр. Суворов | 17 506 | 90 | гр. Чекалин |
18. Тьопло-Огарьовски | 1014 | 12 166 | сгт Тьоплое | 4921 | 70 | |
19. Узловски | 567 | 81 748 | гр. Узловая | 51 922 | 54 | |
20. Чернски | 1614 | 19 911 | сгт Черн | 6394 | 121 | |
21. Шчокински | 1393 | 106 384 | гр. Шчокино | 58 088 | 25 | гр. Советск, Первомайски |
22. Ясногорски | 1300 | 29 577 | гр. Ясногорск | 15 741 | 35 |
Селско стопанство Редактиране
Растениевъдството дава 60% от стойността на всички продукти. Отглеждат се зърно и бобови култури; както и фуражи, технически култури, картофи и зеленчуци. Отглеждани животни: говеда, свине, овце и кози, домашни птици.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 1683[4] | 1448[5] | 1295,5 | 912,8[5] | 739,6[6] | 749,5 | 780,8[6] |
Външни препратки Редактиране
Източници Редактиране
- ↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Тулска област (Ту́льская о́бласть). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула – Улан Батор [Телевизионная башня – Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б в г д ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тульская область, том 26, стр. 96
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Тулска област
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите. // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур. // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное даление Тульской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |