Тъга за юг

„Тъга за юг“ (изписване до 1945 година: Тѫга за югъ) е българско стихотворение, написано на стружки диалект от видния български възрожденец Константин Миладинов.

„Тъга за юг“
„Тѫга за югъ“
Оригиналът на стихотворението
Автор	Константин Миладинов
Първо издание	1861 г.
Оригинален език	български
Жанр	елегия

Илюстрация в Албум алманах „Струга“ с текста на поемата „Тъга за юг“ от Константин Миладинов.

Човек с широка култура и възможности за литературна работа в Русия, Константин Миладинов тъгува за родния край, за слънцето на юга и непрекъснато се стреми към родината. Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „Тъга за юг“. Стихотворението е издадено за пръв път на 7 февруари 1861 година от Георги Раковски в Белград във вестника му „Дунавски лебед“.

То е едно от шестнадесетте стихотворения на Константин Миладинов. Знаменитото стихотворение е израз на вечната българска тъга по юг. В него е описана една лаконична картина на затворено емигрантско битие в далечния север, който е в контраст с мечтаната родина.

Стихотворението навлиза в популярната съвременна култура, като съдържанието му се използва в текстове на песни, а името - като запазена търговска марка на заведения, вина и други стоки в туризма.

Днес в Северна Македония поемата се смята за една от най-важните творби в северномакедонската литература и специално в северномакедонската поезия.

Външни препратки

• Оригиналният ръкопис на „Тѫга за югъ“ в: Стружко културно-просветно братство „Братя Миладинови“. Братя Миладинови Димитър *1810 и Константин *1830 - за памет на 75 години от мъченишката им смърт (1862 януарий 1937). София, Печатница П. Глушковъ, 1937. с. 3.