Тънкоклюн свирец

вид птица

Тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). Среща се и в България.[3]

Тънкоклюн свирец
Naturalis Biodiversity Center - ZMA.AVES.1670 - Numenius tenuirostris Vieillot, 1817 - Scolopacidae - skin specimen.jpeg
Природозащитен статут
CR
Критично застрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Бекасови (Scolopacidae)
род:Свирци (Numenius)
вид:Тънкоклюн свирец (N. tenuirostris)
Научно наименование
Vieillot, 1817 г.
Тънкоклюн свирец в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Тънкоклюният свирец (Numenius tenuirostris) е средно едър дъждосвирец с големина на гълъб, много къса и тънка човка и кръгли тъмни петна по страните на тялото при възрастните птици.

РазпространениеРедактиране

Това е най-близкия до окончателно изчезване и най-слабо познат световно застрашен вид в Европа и Западна Палеарктика. Цялата му световна популация се оценява на 50 до 270 екземпляра. Видът е включен и в Световната Червена книга в категорията „Критично застрашен“. Единствените сигурни данни за гнезденето му са от началото на ХХ век, от района на р. Тара, Омска област в Сибир. Установен е да зимува на няколко места в Северна Африка, Близкия изток и Южна Европа, като по време на миграцията си е наблюдаван и в други части на Източна и Централна Европа.

През 70-те години все още е било възможно да се наблюдават ята от повече от 100 птици в Мароко, но след това вида рязко намалява. Последното му редовно зимовище е Мерха Зерга, крайбрежна лагуна на Атлантическия бряг. До 90-те години там е можело да се наблюдават по няколко птици. Последното наблюдение оттам е от 1995, когато само една птица идва да презимува. Последното достоверно наблюдение на вида е на 4 птици в Гърция през 1999. След това вида не е наблюдаван.

От 1888 до 1993 г. със сигурност е наблюдаван в България само 32 пъти. Последните наблюдения са били от в района на Атанасовското езеро, залива Ченгене скеле, Пода и Поморийското езеро. Последното достоверно наблюдение от България е от 1993 г.

Начин на живот и храненеРедактиране

Храни се с дребни безгръбначни животни, които намира в плитчините на различни водоеми (свръхсолени и сладководни езера и други водоеми със стоящи води, наносни плитчини по морския бряг) и в разпололожени в съседство до тях ливади, пасища и други открити затревени терени.

В България този свирец е бил прелетен гост на път за зимовищата си в Северна Африка.[4] Днес в орнитологичните колекции на Национален природонаучен музей при БАН се съхраняват 6 екземпляра от този критично застрашен вид в световен мащаб.[5]

ИзточнициРедактиране

  1. Numenius tenuirostris (Vieillot, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 12 април 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Тънкоклюн свирец. Посетен на 25 март 2012
  3. BirdLife International. Numenius tenuirostris. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 4 април 2007. (на английски) Database entry includes justification for why this species is critically endangered
  4. Боев, Н. 1954. Свирците в България. – Лов и рибарство, 2-3: 7.
  5. Boev, Z. 2003. Specimens of extinct and threatened birds in the collections of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria. – In: Collar, N., C. Fisher, Ch. Feare (Eds.). Why Museums Mater; Avian Archives in Age of Extinction. – Bulletin of the British Ornithologists’ Club. 123A – Suppl. 2003: 234-245.

Външни препраткиРедактиране

  • IUCN Red List: Numenius tenuirostris[1]
  • Birdlife International
  • Петър Янков, Национален план за действие за опазването на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris)в България, 2002-2006, в: Янков, П (отг.редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1, БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 204-220