Мароко

държава в Северозападна Африка

Кралство Мароко[9] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Мароко
      
Девиз: الله، الوطن، الملك
„За Бога, страната и краля“
Химн: النشيد الوطني المغربي
Мароко (в червено) и спорната територия Западна Сахара (щрихована)
Мароко (в червено) и спорната територия Западна Сахара (щрихована)
Административни данни
Официално имеКралство Мароко
Местно имеالمملكة المغربية
Официален езикарабски език
СтолицаРабат
Най-голям градКазабланка
Управление
Формаунитарна полуконституционна монархия
КралМохамед VI
Министър-председателАзиз Аханнух
ОрганизацииООН, ЛАД, АС, САМ, ОИС, Г-77, СС, ДНО
Законодателна властПарламент
Горна камараКамара на съветниците
Долна камараКамара на представителите
История
Династия Идрисиди788 г.
Алауийска династия1631 г.
Установен протекторат30 март 1912 г.
Независимост7 април 1956 г.
География и население
Площ446 550 km²[1]
(на 57-о място)
Води0,056%
Климатсубтропичен, средиземноморски
Религия
Демониммароканец
Население (2024)37 493 183[2]
(на 38-о място)
Население (2020)37 112 080
Гъстота на нас.83 души/km²
Градско нас.63,5%
(на 90-о място)
Икономика
БВП (ППС, 2024)396,685 млрд. щ.д.[3]
(на 56-о място)
БВП на човек (ППС)10 615 щ.д.[3]
(на 120-о място)
БВП (ном., 2024)157,087 млрд. щ.д.[3]
(на 61-во място)
БВП на човек (ном.)4203 щ.д.[3]
(на 124-то място)
ИЧР (2023)0,710[4] (висок)
(на 120-о място)
Джини (2015)40,3[5] (среден)
Прод. на живота76,5 години
(на 62-ро място)
Детска смъртност21,4/1000
(на 117-о място)
Грамотност68,5%
(на 156-о място)
ВалутаМарокански дирхам (MAD)
Допълнителна информация
Часова зонаUTC+1
UTC+0 (по време на Рамадан)[6][7][8]
Автомобилно движениедясно
Код по ISOMA
Интернет домейн.ma
Телефонен код+212
ITU префиксMRC
Официален сайтwww.maroc.ma/en
Мароко в Общомедия

География

редактиране

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройство

редактиране

Съгласно Конституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан II и Мохамед VI от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно деление

редактиране

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.[10]

Регионите до 2015 г. са:

Икономика

редактиране
 
Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на XX век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на XX век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

Население

редактиране

Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

Транспорт

редактиране

В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.[11]

Вижте също

редактиране

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. Country Profile
  2. Horloge de la population // Haut Commissariat au Plan Site Institutionnel du Haut-Commissariat Au Plan du Royaume du Maroc, 2022. Архивиран от оригинала на 20 май 2023. Посетен на 18 декември 2022.
  3. а б в г World Economic Outlook Database: Morocco // Международен валутен фонд, 22 октомври 2024. Посетен на 11 декември 2024.
  4. Human Development Report 2025 // Програма на ООН за развитие, 6 май 2025. Архивиран от оригинала на 6 май 2025. Посетен на 6 май 2025.
  5. Africa's Development Dynamics 2018: Growth, Jobs and Inequalities. AUC/OECD, 2018. с. 179. Архивиран от оригинала на 14 януари 2021. Посетен на 18 December 2020.
  6. Ramadan: Morocco To Switch Back to GMT on March 27
  7. Morocco to Set Clocks to GMT on April 11
  8. DST changes in Windows for Morocco: May 2020
  9. www.cia.gov[неработеща препратка]
  10. ((en)) Regions of Morocco
  11. Morocco – railmeds JimdoPage! // www.railmed.org. RAILMED. Архивиран от оригинала на 2013-09-16. Посетен на 6 октомври 2013. (на английски)
 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.