Уикипедия

Мароко

държава в Северозападна Африка

Кралство Мароко[2] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Кралство Мароко
на арабски: المملكة المغربية
      
Девиз: الله، الوطن، الملك
За Бога, страната и краля
Национален химн: النشيد الوطني المغربي
Местоположение на Мароко
Местоположение на Мароко
География и население
Площ 446 550 km²[1]
(на 57-мо място)
Води 0.056%
Столица Рабат
34°02′ с. ш. 6°51′ з. д. / 34.033333° с. ш. 6.85° з. д.
Най-голям град Казабланка
Официален език арабски, берберски
Население (2017) 35,740,000
Гъстота на нас. 80,7 души/km²
Управление
Форма Конституционна монархия
Крал Мохамед VI
Министър-председател Саадедин Отмани
История
Независимост от Испания
7 април 1956
Икономика
БВП (ППС, 2017) $300,556 млрд.
БВП на човек (ППС) $8,612
БВП (ном., 2017) $109.82 млрд.
БВП на човек (ном.) $3,151
ИЧР (2015) Повишение 0.647 (среден)
(123-то)
Коеф. на Джини (2007) 40.9 (среден)
Валута Марокански дирхам (MAD)
Други данни
Часова зона UTC+0
Код по ISO MA
Интернет домейн .ma
Телефонен код +212
Кралство Мароко в Общомедия

ГеографияРедактиране

  Основна статия: География на Мароко

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

ИсторияРедактиране

  Основна статия: История на Мароко

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройствоРедактиране

  Основна статия: Държавно устройство на Мароко

Съгласно Kонституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан ІІ и Мохамед VІ от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно делениеРедактиране

  Основна статия: Административно деление на Мароко

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.[3]

Регионите до 2015 г. са:

      ИкономикаРедактиране

        Основна статия: Икономика на Мароко
       
      Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

      Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

      Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

      През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

      НаселениеРедактиране

        Основна статия: Население на Мароко

      Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

      КултураРедактиране

        Основна статия: Култура на Мароко

      ТранспортРедактиране

      В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.[4]

      Вижте същоРедактиране

       
      		 Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
      Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

      Външни препраткиРедактиране

       
      Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
      Мароко.

      ИзточнициРедактиране

      1. ↑ Country Profile. //
      2. ↑ www.cia.gov
      3. ↑ ((en)) Regions of Morocco
      4. ↑ Morocco – railmeds JimdoPage!. // www.railmed.org. RAILMED. Посетен на 6 октомври 2013. (на английски)
      Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мароко&oldid=9647208“.