Мароко

държава в Северозападна Африка

Кралство Мароко[1] е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

Кралство Мароко
المملكة المغربية
      
Национален девиз
الله، الوطن، الملك
(„За Бога, страната и краля“)
Национален химн
النشيد الوطني المغربي

Местоположение на Мароко Западна Сахара (в светлозелено)
Местоположение на Мароко
Западна Сахара (в светлозелено)
География и население
Площ 710 850 km²
(на 57-о място)
Води (%) 0,056
Климат средиземноморски
Столица Рабат
Най-голям град Казабланка
Официален език
Религия ислям (99%)
други (1%)
Демоним мароканец
Население (2020) Повишение 37 037 908
(на 39-о място)
Население (2014) 33 848 242
Гъстота на нас. 50,7 души/km²
Градско нас. 63,5%
(на 90-о място)
Управление
Форма унитарна парламентарна полуконституционна монархия
Крал Мохамед VI
Министър-председател Саадедин Отмани
Организации ООН, Африкански съюз и др.
История
Мавретания 400 г. пр.н.е.
Идрисиди 788 г.
Алауити 1631 г.
Протекторат 30 март 1912 г.
Независимост 7 април 1956 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019) 332,358 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС) 9339 щ.д.
БВП (ном., 2019) 122,458 млрд. щ.д.
БВП на човек (ном.) 3441 щ.д.
ИЧР (2018) Повишение 0,676 (среден)
(на 121-во място)
Джини (2013) 39,5 (среден)
Прод. на живота 76,5 години
(на 62-ро място)
Детска смъртност 21,4/1000
(на 117-о място)
Грамотност 68,5%
(на 156-о място)
Валута Марокански дирхам (MAD)
Други данни
Часова зона UTC+1
Авт. движение дясно
Код по ISO MA
Интернет домейн .ma
Телефонен код +212
ITU префикс CNA-CNZ; 5CA-5GZ
Кралство Мароко в Общомедия

ГеографияРедактиране

Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.

ИсторияРедактиране

Най-ранната засвидетелствана цивилизация на територията на днешно Мароко е т.нар. Капсийска култура, съществувала около 8000 г. пр. Христа. Тогава Магреб далеч не е бил толкова сух, колкото е днес, и климатът е бил благоприятен за развитието на човешките дейности.

През 12 век пр. Хр. в Мароко проникват финикийците и създават пристанища, които да снабдяват финикийските градове със сол и руда. По това време берберите вече са се установили в по-голямата част от Северна Африка. Доста след първите финикийски търговски Картаген установява добри търговски отношения с берберите. До 2 век пр. Хр. се образуват няколко берберски царства, които обаче остават в сянката на Картаген или Римската империя, често бивайки техни сателити. През 40 г. сл. Хр. римляните анексират по-голямата част от територията на днешно Мароко и формират провинцията Тингитанска Мавритания. Стотина години по-късно прониква християнството, а малко след него – юдаизма.

През 5 век сл. Хр. отслабналата Римска империя губи контрол върху провинцията. Следват нападения на вандали, вестготи и византийци. През 7 век пристигат арабите, а заедно с тях и ислямът. В следващите векове се формират няколко големи и мощни ислямски държави като Бергуата (744 – 1058), Царство Фес и Република Бу Регрег, но част от тях попадат под контрола на Омаядския и Абасидския халифати. Алауитската династия, която днес управлява Мароко, идва на власт през 1666 година.

Мароко не успява да избегне колонизацията и става протекторат на Франция през 1912, а части от днешната държава са под протекцията на Испания. Мароко получава независимост през 1956 година.

Държавно устройствоРедактиране

Съгласно Kонституцията от 1996 г., Мароко е монархия управлявана от крал. Крале на Мароко от 1956 г. са Мохамед V, синът му Хасан ІІ и Мохамед VІ от 30 юли 1999 г. Изпълнителната власт е осъществявана от правителство, назначавано от краля. Парламентът е съставен от две камари.

Административно делениеРедактиране

До 2015 г. Мароко е разделен на 16 региона, които са подразделени на общо 62 префектури и провинции. След промяна на административното райониране през 2015 г. регионите стават 12.[2]

Регионите до 2015 г. са:

      ИкономикаРедактиране

       
      Залез над Танжер. Туризмът играе все по-голяма роля в икономиката на Мароко

      Мароко има относително свободна пазарна икономика, в която по-голямата част от собствеността е частна, но и значителна част от стратегическите сектори е собственост на държавата.

      Селското стопанство е в процес на възстановяване след период на упадък през 90-те години. През 2009 г. то претърпява ръст от 20%. Ръстът на БВП през последните години е средно 5%. Мощта на икономиката идва през 60-70-те години на миналия век, когато Мароко става член на Движението за деколонизация под влияние на социалистическите държави. Заедно с това инвестициите от западните държави се развиват отлично. Основни инвеститори, които изграждат Мароко през 70 – 80-те и 90-те години на миналия век са Франция, Съветския съюз до 1991 г. и малка част Испания. Друг инвеститор са арабските държави като Обединените Арабски Емирства. До 1989 г. основни икономически партньори са и социалистическите държави от Европа. Най-много инвестиции дават СССР, България и Полша, на които кралството изнася главно фосфатна руда и сътрудничи в земеделието, но и изграждането на предприятия и предоставянето на технически специалисти от социалистическите държави в Мароко. Благодарение на сътрудничеството със социалистическите държави Мароко успява да избегне зависимостта си от западните държави и през 90-те години много руски бизнес компании наследяват съветското влияние в Кралството.

      През годините до 2003 г. Мароко подкрепя Ирак. Благодарение на това контактите му със Саддам Хюсеин са големи, но от 1975 г. страната вече привлича и икономически инвестиции от САЩ и Западна Европа. Това, както и френската и руската подкрепа, позволяват на страната да бъде един от основните търговски центрове със свободен търговки стокообмен както на Запад така и на Изток. Войната в Ирак през 2003 г. не пречи на Мароко да провежда свободна икономическа линия. Въпреки че Мароко подкрепя арабската позиция на останалите арабски страни по палестинския, иракския и други проблеми, контактите с мощните икономически държави се реализират без проблеми. Мароко е кандидат за втори (след ОАЕ) световен търговски център на Арабските държави, развит е туризмът и услугите. Очакванията са, че световната икономическа криза няма да се отрази драстично на кралството.

      НаселениеРедактиране

      Днес в Мароко преобладават арабите, но страната в миналото е населена с бербери, които представляват около 40% от жителите. Част от населението на юг е чернокожо; робството дълго време е съществувало в областите на оазисите. Има голяма еврейска общност, пуснала корени преди 2000 г., която масово емигрира към Израел и Франция при независимостта на Мароко.

      КултураРедактиране

      ТранспортРедактиране

      В Мароко има 1907 км железопътни линии, по които могат да се движат влакове със скорост до 160 км/ч.[3]

      Вижте същоРедактиране

      Външни препраткиРедактиране

      ИзточнициРедактиране

      1. www.cia.gov
      2. ((en)) Regions of Morocco
      3. Morocco – railmeds JimdoPage!. // www.railmed.org. RAILMED. Посетен на 6 октомври 2013. (на английски)
      Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
      Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.