УР-100Н
УР-100Н (название на НАТО SS-19 Stiletto, по ГРАУ 15А30) е съветска междуконтинентална балистична ракета с шахтово базиране. Разработката ѝ започва през 1970 година в ОКБ-52 и пробните изстрелвания се провеждат от 1973 до 1975. През 1976 са направени значителни подобрения по конструкцията и точността. Ракетата е приета на въоръжение през 1974, като през 1978 арсеналът от такива ракети наброява 180. През 1983 той нараства двойно – до 360 ракети. След разпада на СССР броят им е намален, като част от тях остават в Украйна, която предава част от тях на Русия, а другите унищожава. УР-100Н може да носи една бойна глава с мощност 5 мегатона или 6 бойни глави от 550 килотона. Русия планира да върне втория вариант на въоръжение в отговор на американския ракетен щит в Европа. Ракетите ще бъдат на въоръжение до 2030, като не се предвижда съкращаване на бройката. Усъвършенстван вариант на ракетата е използван за изстрелване на южнокорейски наблюдателен спътник през 2006.
| УР-100Н | |
|---|---|
| Обща информация | |
| Произход | СССР |
| Вид | МКБР |
| Оператори |  Русия |
| История на производство и служба | |
| Бройки в експлоатация | 126 [1] |
| Габаритни характеристики | |
| Дължина | 27 |
| Диаметър | 2,5 |
| Технически характеристики | |
| Бойна глава | ядрена |
| Взривна мощност | 5 мт / 550 кт |
| Брой бойни глави | 1 / 6 |
| МОЦ | ? |
| Обсег | 10 000 |
| Скорост | ? |
| УР-100Н в Общомедия | |
