Отваря главното меню

Уве Йонзон (на немски: Uwe Johnson) е германски белетрист.

Уве Йонзон
Uwe Johnson
Бюст на Уве Йонзон от Виланд Фьорстер
Бюст на Уве Йонзон от Виланд Фьорстер
Роден 20 юли 1934 г.
Починал 22 февруари 1984 г. (49 г.)
Професия белетрист
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр роман
Уебсайт
Уве Йонзон в Общомедия

БиографияРедактиране

Уве Йонзон е роден в Камен Поморски на 20 юли 1934 г. През 1944 г. семейството му бяга от напредващата Червена армия в Мекленбург, а бащата е арестуван, депортиран в СССР и през 1947 г. умира в съветските лагери. Уве Йонзон завършва гимназия в Гюстров[1], после следва немска филология в Росток (1952-1954 г.) и Лайпциг (1954-1956 г.). Изключен е от университета поради „политическа пасивност“, но скоро е възстановен. Едно по едно издателствата в Източна Германия отхвърлят първия му роман „Предположения за Якоб“ (Mutmassungen über Jakob). През 1956 г. майката на Йонзон се преселва в Западен Берлин. Поради това той не е назначен на работа по специалността, а е принуден да се препитава с преводи. През 1959 г. самият Уве Йонзон емигрира във ФРГ. Голямото издателство „Зуркамп“ веднага публикува отхвърляния му роман[2].

Йонзон става член на свободното литературно сдружение Група 47. Твори под влияние от Джойс, Уилям Фокнър и френския „нов роман“ (roman nouveau). В своите романи и разкази представя драматичната картина на немското общество от 30-те до 60-те години[3].

От 1969 г. Уве Йонзон е член на ПЕН-клуба на ФРГ и на Академията на изкуствата в Западен Берлин. През 1970 г. излиза първият том на основната му творба „Годишнини“ (Jahrestage), над която писателят работи до края на живота си. През 1971 и 1972 г. излизат вторият и третият том. Последният четвърти том Йонзон успява да завърши и публикува едва през 1983 г.

Уве Йонзон много пътува, живее със стипендия в Рим, работи в САЩ, а през 1974 г. се установява в Англия. Преживява творческа криза, пише малко, изнася лекции. Здравето му се влошава. Йонзон смята да се пресели в Америка, като се уговаря да получи апартамента на Макс Фриш в Ню Йорк, но това намерение се осуетява.

Йонзон умира от сърдечен удар сам в селска къща, тялото му е намерено три седмици след смъртта му.

В чест на писателя през 1994 г. в Нойбранденбург е учредена литературната награда Уве Йонзон.

БиблиографияРедактиране

  • Mutmassungen über Jakob, 1959
  • Das dritte Buch über Achim, 1961
  • Karsch, und andere Prosa, 1964
  • Zwei Ansichten, 1965
  • Jahrestage. Aus dem Leben von Gesine Cresspahl, 4 Bände: 1970, 1971, 1973, 1983
  • Eine Reise nach Klagenfurt, 1974
  • Berliner Sachen. Aufsätze, 1975
  • Ein Schiff, 1979
  • Ein unergründliches Schiff, 1979
  • Begleitumstände. Frankfurter Vorlesungen, 1980
  • Skizze eines Verunglückten, 1982
  • Ingrid Babendererde. Reifeprüfung 1953, 1985
  • Der 5. Kanal, 1987
  • Versuch einen Vater zu finden / Marthas Ferien, 1988
  • Entwöhnung von einem Arbeitsplatz. Klausuren und frühe Prosatexte, 1992
  • „Wo ist der Erzähler auffindbar“. Gutachten für Verlage 1956–1958, 1992
  • Wohin ich in Wahrheit gehöre, 1994
  • Inselgeschichten, 1995
  • Heute Neunzig Jahr, 1996
  • Mecklenburg. Zwei Ansichten, 2004
  • „Sofort einsetzendes Geselliges Beisammensein“. Rechenschaft über zwei Reisen, 2004
  • Ich wollte keine Frage ausgelassen haben. Gespräche mit Fluchthelfern, 2010

Награди и отличияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Uwe Johnson: Darstellung meiner Entwicklung. Güstrow, 23.III.1952. Johnson-Jahrbuch Band 4/1997
  2. Darstellung des ersten Bandes auf der Suhrkamp-Webseite
  3. Uwe Johnson: Das Dilemma der Grenze. Zu Uwe Johnsons Frühwerk. Inaugural-Dissertation zur Erlangung des Doktorgrades der Philosophie an der Ludwig-Maximilians-Universität München, vorgelegt von Leyla Sedghi, München 2004, S. 11.

Външни препраткиРедактиране