Отваря главното меню

Германската демократична република (на немски: Deutsche Demokratische Republik), съкратено ГДР (DDR), неофициално наричана Източна Германия, е бивша германска социалистическа държава от ХХ век.

Германска демократична република
Deutsche Demokratische Republik
1949 – 1990
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Национален девиз
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Национален химн
Auferstanden aus Ruinen
Местоположение на ГДР (1956 – 1990)
Местоположение на ГДР (1956 – 1990)
Континент Европа
Столица Източен Берлин
Eзици
Официални немски
Религия атеизъм
Форма на управление федерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1949 – 1952)
унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1952 – 1989)
унитарна парламентарна република (1989 – 1990)
Президент
1949 – 1950 Вилхелм Пик (първи)
Председател на Държавния съвет
1989 – 1990 Манфред Герлах
Председател на Народната палата
1990 Сабине Бергман-Пол
История Студена война
Основаване 1949
Народно въстание 1953
Построяване на Берлинската стена 1961
Договор с ФРГ 1972
Падане на Берлинската стена 1989
Обединение с ФРГ 1990
Площ
108 333 km2
Население
По оценка от 1970 17 068 000
Валута Източногерманска марка
Часова зона UTC+1
Предшественик
Окупация на Германия от Съюзниците Окупация на Германия от Съюзниците
Наследник
Германия Германия
Днес част от Германия Германия
Германска демократична република в Общомедия

Основана е на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин (наричан Източен Берлин). ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ) въз основа на сключения между тях Договор за обединение на Германия от 31 август 1990 г.

ИсторияРедактиране

Образуването на ГДР е резултат от противопоставянето в започналата Студена война между Запада (развитите капиталистически страни) и комунистическия Съветски съюз. През 1949 г., 5 месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на западните 3 окупационни зони (на САЩ, Великобритания и Франция), е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от образуването на държавата политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партии. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в организациите на социалистическия Източен блок Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

Други по-важни дати:

  • 1960 г. – създаден е Държавен съвет (колективен държавен глава) с председател В. Улбрихт;
  • 1968 г. – приета е нова конституция;
  • 1971 г. – подписано е споразумение за Западен Берлин (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция);
  • 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
  • 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.

ПолитикаРедактиране

Политическо устройствоРедактиране

За разлика от някои комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическият живот е доминиран от Единната социалистическа партия на Германия. Другите основни партии са:

Тези партии, както и редица масови сдружения (Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност и др.) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.

Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.

Административно делениеРедактиране

ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 14 окръга със следните окръжни центрове:

Източен Берлин има статут на окръг от 1961 г.

Въоръжени силиРедактиране

Външна политикаРедактиране

До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване – и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз[1].

НаселениеРедактиране

Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г.[2].

Година Население Гъстота
1950 18 388 000 171
1960 17 188 000 159
1970 17 068 000 158
1980 16 740 000 155
1990 16 028 000 148

СпортРедактиране

През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава на ГДР 2 от своите 7 места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор[3].

 
Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. 3 дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва да отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.

През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждани в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни са изпълнявани други мелодии, например общогерманският химн на БетовенОда на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.

Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации[3]. През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането им в екипи със сърп и чук въпреки предварителните договорки[4]. На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ[3].

ЛитератураРедактиране

  • Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009
  • Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009

ИзточнициРедактиране

  1. Kuntz, Michael. FKK und FDGB. // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015. (на немски)
  2. Statistisches Jahrbuch 2012  Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
  3. а б в DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3 октомври 1966 г.
  4. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2 май 1966 г.

Външни препраткиРедактиране