Уилям Андерс

американски астронавт

Уилям Елисън Андерс (на английски: William Alison Anders) – американски военен летец, астронавт, държавник. От 21 до 27 декември 1968 г. извършил полет в космоса като член на екипажа на космическия кораб „Аполо 8“, първия в историята пилотиран полет към Луната. По-късно преминава на държавна служба, бил посланик на САЩ в Норвегия, заемал ръководни длъжности в големи корпорации. Общият му налет на различни типове летателни апарати е повече от 6000 часа. Продължава да лети на малки витлови самолети. Генерал-майор в оставка.

Уилям Андерс
William Anders
американски астронавт
11 септември 1964 г.
Роден
Британски Хонконг
Починал
7 юни 2024 г. (90 г.)
Кариера в космонавтиката
Професиялетец-изпитател
Званиегенерал-майор от USAF
Престой в космоса6 дни 3 ч 0 мин
СелекцияNASA-3 (1963)
МисияАполо 8
Емблема
Активностдо 1 септември 1969 г.
Семейство
Уебсайт
Уилям Андерс в Общомедия

Биография

редактиране
 
„Аполо 8“ на стартовата площадка
 
Командния модул на „Аполо 8“ в космоса
 
Изгрев на Земята над Луната, снимка на Андерс

Роден е на 17 октомври 1933 г. в Хонконг в семейството на американски военен. През 1955 г. завършва Военноморската академия на САЩ и получава степента бакалавър. През 1962 г. получава степента магистър по ядрена техника в Технологичния институт на ВВС на САЩ. От 1955 г. служи във ВВС на САЩ.

През 1963 г. е избран за зачислен в отряда на астронавтите на НАСА, Астронавтска група №3.

Космическа подготовка

редактиране

Назначен е за дубльор на пилота на мисията Джемини 11 и преминава подготовка за работа в открития космос.

През ноември 1967 г. е назначен за пилот в екипажа на Аполо 9, заедно с Франк Борман и Майкъл Колинс. Програмата на този полет, както и програмата на Аполо 8 с екипаж Джеймс Макдивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт, предвиждала изпитания на лунния модул в орбита на Земята. Промяната на сроковете с повече от година е взето решение Аполо 8 да обиколи Луната без лунния модул и с друг екипаж. Междувременно Майкъл Колинс е заменен по медицински причини с Джеймс Ловел

На 21 декември 1968 г. стартира в космоса като пилот на лунния модул (в отсъствието на самия модул) заедно с командира Франк Борман и Джеймс Ловел. Така той става 33-тия човек и 21-вия американец в космоса. Корабът прави 10 обиколки около Луната и се завръща успешно на Земята. Екипажът на кораба са първите хора видели обратната страна на Луната.

След това влиза в състава на дублиращия екипаж на Аполо 11 като пилот на командния модул.

През септември 1969 г. напуска НАСА.

Професионална и държавна дейност

редактиране
  • от 1969 до 1973 – работи като изпълнителен секретар на Националния Съвет по аеронавтика и изследване на космическото пространство;
  • август 1973 – е назначен за член на Комисията по атомна енергия, отговаряща за всички научноизследователски работи по ядрената и неядрена енергетика на САЩ.
  • 1973 – назначен е за съпредседател от американска страна на смесената американско-съветска програма по технологичен обмен в областта на делението на атомното ядро и термоядрена енергия.
  • януари 1975 – назначен е за първи председател на Комисията по управление на дейностите в областта на атомната енергетика.
  • 1976 – назначен е за посланик на САЩ в Норвегия
  • 1977 – напуска всички държавни служби.
  • през 1976 – 1977 – работи в Американския институт по предприемачество.
  • септември 1977 – назначен е за вицепрезидент и главен управляващ отдела за атомна продукция на компанията „Дженерал Електрик“ в Сан Хосе в Калифорния.
  • януари 1980 – назначен е за главен управляващ отдела по авиационно оборудване на компанията „Дженерал Електрик“ в Ютика, щата Ню Йорк.
  • 1984 – назначен е за изпълнителен вицепрезидент по аерокосмическа техника на компанията „Текстрон“.
  • 1986 – назначен е за главен изпълнителен вицепрезидент на компанията „Текстрон“ по основните дейности.
  • 1990 – назначен е за вицепрезидент в корпорацията „Дженерал Дайнемикс
  • януари 1991 – избран е за председател и директор-разпоредител в корпорацията „Дженерал Дайнемикс“.
  • 1994 – напуска всички постове.
  • сега е Президент на Музея на авиационната слава.
  • медал на ВВС „За изключителни заслуги“
  • медал на ВВС „За заслуги“
  • медал на НАСА „Медал за изключителна служба“
  • на негово име е наречен кратер на Луната.

Външни препратки

редактиране