Отваря главното меню

Уилям Артър Уайт

британски дипломат

Уилям Артър Уайт (на английски: William Arthur White) е британски дипломат, посланик в Османската империя от 1885 до 1891 година, с голяма роля за международното признаване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.[1]

Уилям Артър Уайт
британски дипломат
Sir William Arthur White.jpg
Роден
Починал

Националност Flag of the United Kingdom.svg Великобритания

Уайт е ирландец, но е роден в Пулавиполски град в състава на Руската империя, където са именията на рода му по майчина линия. След като завършва образованието си в Обединеното кралство (в „Кинг Уилямс Колидж“ и кеймбриджкия „Тринити Колидж“) се завръща в родния си край и живее дълго там като частно лице. Започва професионалната си кариера в британското консулство във Варшава през 1857 година. По време на Полското въстание от 1863 година е изпълняващ длъжността генерален консул. Следващите му назначения са в Данциг (през 1864), Белград (1875) и Букурещ (1879).[2]

През 1885 година Уайт е определен за временен, а от 1886 – за титулярен посланик на кралицата в Цариград. Броени месеци след назначаването му избухва т. нар. „Българска криза“. На 6 септември 1885 в Пловдив е обявено Съединението, след което в Източна Румелия са въведени българска княжеска администрация и войска. В хода на Посланическата конференция, свикана в Цариград през октомври, Уайт бламира инициативата на останалите сили-гаранти на Берлинския договор за възстановяване на турската власт в Пловдив, а в края на 1885 и началото на 1886 година посредничи за сключването на българо-турската спогодба, с която османското правителство приема прехвърлянето на Южна България под управлението на княз Александър Батенберг. Защитава идеята за персонална уния между двете български държави, която е утвърдена с Топханенския акт на Великите сили през март 1886 година.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Edwards, H. Sutherland. Sir William White, K.C.B., K.C.M.G.: For Six Years Ambassador to Constantinople: His Life and Correspondence. London, John Murray, 1902. Посетен на 25 септември 2018.
  2. The Encyclopaedia Britannica. A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. 11th Edition. Cambridge, 1911. Том XXVIII, с. 602 (посетен на 2 януари 2016)
  3. Стателова, Елена, Андрей Пантев. Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година. София, Издателство „Просвета“, 1995. ISBN 954-01-0672-9, с. 123 – 124, 165 – 167, 170 – 171