Уилям Макдугъл
Уилям Макдугъл (на английски: William McDougall) е английски психолог. Интересите му са главно в областта на социалната психология. Предшества Джон Уотсън в определянето на психологията като „наука за поведението“.
| Уилям Макдугъл | |
| английски психолог | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 ноември 1938 г.
|
| Националност | английско |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Университетски колеж Лондон Оксфордски университет Харвардски университет |
| Повлиян | Жан-Батист Ламарк Карл Густав Юнг |
| Повлиял | Торстайн Веблен Конрад Лоренц |
| Уилям Макдугъл в Общомедия | |
Научни възгледи
редактиранеСпоред него инстинктът има три аспекта:
1. предразположение да се забелязват определени стимули;
2. предразположение да се извършват движения напред към целта;
3. емоционално ядро, което включва енергията, даваща тласък на дейността, след като стимулът е задействал организма към действие.
Психологията на Макдугъл е преднамерена психология, насочена към цел. Той нарича „хормична“ от древногръцкото „horme“, означаващо, „подтик“, „импулс“. Приема, че съществуват 12 основни инстинкта. Към 1932 г. броят е нараснал на 17, включително глад, секс, любопитство, бягство, нападателност, общителност, самоутвърждаване и придобиване. Често пъти два или повече инстинкта могат да се комбинират, за да обяснят някакво поведение. Любовта на мъжа към жена му например може да е комбинация от секс или майчини инстинкти, които той нарича емоционалност.
Убеден е, че във всяко нещо, дори и в неорганичната материя, има частица „душа“. Освен това дълбоко вярва в парапсихологическите феномени. Приветства изследванията върху екстрасенси.
Сред непопулярните каузи, които Макдугъл подкрепя, е и хипотезата на Ламарк, че характеристики, придобити от едно поколение, могат да се предадат на техните деца чрез механизмите на наследствеността.
Оценка
редактиранеМакар, що се отнася до човешкото поведение, доктрината за инстинктите да не се приема днес (освен от фройдистите), идеите на Макдугъл са довели до възраждане на интереса към инстинктите особено сред зооетолозите. Освен това идеята му за преднамереното или насоченото към цел поведение все още се поддържа от някои съвременни психолози.
Избрана библиография
редактиране- An Introduction to Social Psychology (1908–50, reprinted 1973)
- The Group Mind (1920, reprinted 1973)
- Physiological Psychology (1920).
- Outline of Psychology (1923)
- Body and Mind
- Outline of Abnormal Psychology
Източници
редактиране- Енциклопедия Психология, ред. Реймънд Корсини, 1998.
Външни препратки
редактиране- Autobiographical essay written in 1930. In Carl Murchison (ed.) A History of Psychology in Autobiography. Vol. 1. New York: Russell and Russell (1930): 191- 223. Посетен на 26 май 2008.
- Chris Brand (1997). William McDougall (1871-1938): heterodox and angry with psychologists by nature, nurture and circumstance. An essay presenting McDougall's intellectual concerns, positions and achievements. Посетен на 26 май 2008.
