Отваря главното меню

Уйгурите са тюркска народност, обитаваща Северозападен Китай (най-вече Синдзян-уйгурския автономен регион, познат още и като Източен Туркестан или Уйгуристан), където те са преобладаваща етническа група, наред с китайците) и съседните части на Узбекистан, Казахстан и Киргизстан. Отделна група уйгури живее Южен Китай, провинция Хунан. Друга малка група (ок. 10 000 души) обитава провинция Гансу под името югури.

уйгури
ئۇيغۇر, 維吾爾
Общ брой около 15 000 000
Значителен
брой в

Флаг на Китай Китай: 10 001 302 (2010)
Флаг на Казахстан Казахстан: 223 100 (2009)
Флаг на Узбекистан Узбекистан: 55 220 (2008)

Флаг на Киргизстан Киргизстан: 49 000 (2009)
Език уйгурски
Религия ислям-сунити
Сродни етно групи узбеки, тохари
уйгури
ئۇيغۇر, 維吾爾
в Общомедия

Наред с тюркутите, уйгурите са един от най-големите и устойчиви тюркски народи в Централна Азия. В периода 460545 г. уйгурските племена влизат в състава на номадското племенно обединение Руран на територията на днешна Монголия и Северозападен Китай. От 541 до 565 част от уйгурите е управлявана от белите хуни, заедно с голяма част от Централна Азия и Северен Китай. По-късно уйгурите са подчинени от Тюркския хаганат. Известни като хуихе ((回紇) в китайските източници, през 8 век те създават свой хаганат и изместват тюркутите.

Уйгурският каганат просъществува от 744 до 840 г. и при най-голямото си разширение достига от Каспийско море до Манджурия. Когато хаганатът е унищожен от енисейските киргизи, отделни групи уйгури мигрират към нови райони, включително днешните Синцзян и Гансу и степите на Средна Азия. В Джунгария и Таримския басейн уйгурите се смесват със завареното ираноезично население – тохари и заселилите се след тях саки и согдийци. Там те създават своя държава, т.нар. Идикутско ханство, което просъществува до 1209, когато е покорено от монголите на Чингис хан. След разпадането на Монголската империя повечето уйгури живещи в областта на Синдзян стават поданици на Китай по времето на династия Цин.

Преди ислямизацията си, уйгурите били манихеи, будисти и несториани. Западната част на Таримския басейн започва да приема исляма през 10 век, но повечето уйгури в Беш Балик и Турфан са ислямизирани едва през 15 век след разрастването на Яркендското ханство, монголска държава с център Западен Тарим. С приемането на исляма традиционният етноним уйгури е изоставен и предшествениците на днешните уйгури започват да се наричат тюрки или мюсюлмани.

Уйгурите, мигрирали в днешната провинция Гансу през 9 век, преминават от манихейството към тибетския будизъм и за разлика от западните си сънародници по-късно не са ислямизирани.

Някои известни уйгури са Абдурашид Хан, Аманиса Хан, Сиян Фей.

Някои известни личности с уйгурски произход са Ребия Кадир (САЩ), Дилназ Ахмадиева (Казахстан), Бакитжан Сагинтаев (Казахстан), Мурат Насиров (Русия), Джаки Шроф (Индия)

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране